Странни метаморфози в България

/КРОСС/ Когато всички медии гръмнаха с новината, че кметът на Тополовград заминава като доброволец в Крим, въпросът за политическата му принадлежност остана встрани. Но точно там е заровен един от трайните проблеми на българския публичен живот - че всеки може да си слага какъвто си иска етикет, без това да има някакво значение. Така кметът, издигнат вчера от „проевропейската автентична десница", днес вече може да окачи портрет на Сталин в кабинета си. Подобни странности не са новост, а причината е в трайния навик политиката да се обяснява през лица и произволни етикети, а не през ценности и линии, които не бива да бъдат прекрачвани. Линиите обаче се прекрачват и това явно не тревожи нито политиците, нито избирателите. Едни и същи хора преминават от партия в партия, но по-тревожното е, че през ден прегръщат коренно противоположни ценности и идеи. "Дори да напада, го прави от любов" Не е толкова важно дали кметът на Тополовград наистина ще замине за Крим и дали наистина ще се включи в конфликта на страната на Русия. Важни бяха обаче неговите изяви пред медиите, покрай които научихме, че в кабинета му има бюст на Ленин и портрет на Сталин. Научихме също така, че този политик не вижда нищо лошо в миналото на Съветския съюз, защото „ние бяхме спокойни, имахме приходи, ходехме на море и на планина". Научихме, че е фен на Владимир Путин, който „дори и да напада, го прави от любов"

Прочети цялата новина

Свързани новини: