Разнопосочни интереси зад ограничаването на паралелния износ на лекарства

На 10 март влязоха в сила промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които на практика забраняват паралелния износ на медикаменти от българския пазар без предварително разрешение от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).   Промените бяха предложени от БСП и ДПС и приети от парламента, въпреки че президентът Росен Плевнелиев наложи вето с мотива, че ограничителния по същество режим би накърнил принципите на свободната търговия. Поправките в закона предвиждат и тежка глоба от 100 хиляди лева за компаниите, които предприемат износ на лекарства, без да са се допитали до ИАЛ.   А мотивите за поправката, според вносителите, е да не се стига до дефицит на медикаменти от позитивния списък, което може да застраши здравето и дори живота на много пациенти. За такъв дефицит периодично сигнализират пациентски сдружения и отделни граждани.   Новият режим бе приет радушно от т.нар. иновативни фармацевтични компании, които работят със собствени марки лекарства, но широко разкритикуван от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства и от бизнес средите, които подкрепят свободната търговия и пазарния подход.   Паралелният внос и износ на лекарства е широко разпространен в ЕС, макар все още да няма единна политика по прилагането му. Той позволява да се изнасят лекарства от страните, където са по-евтини, каквато е България, и да се предлагат на други пазари на по-високи от нашите, но по-ниски от тамошните цени.   По думите на председателя на парламентарната здравна комисия и съавтор на промените в закона Нигяр Джафер, през 2012 година от България паралелно са изнесени лекарства за 85 млн. лв.   Според постановление на Европейския съд от 2003 г., "в завършването на Вътрешния пазар като зона без вътрешни граници, в която следва да се гарантира свободна конкуренция, паралелният внос играе важна роля за предотвратяване на раздробяването на националните пазари".   Все пак, Европейската комисия признава, че "трябва да се спазват определени условия, а именно онези, произлизащи от необходимостта да се защити общественото здраве".   Именно такъв е и основният аргумент на управляващата коалиция, предлагаща ограничаването на паралелния износ - че заради него изчезват важни за пациентите лекарства от нашия фармацевтичен пазар. Джафер цитира подобен текст от Конституцията, която упълномощава държавата да осъществява контрол и да предприема ограничителни действия във връзка с търговията на лекарствени продукти.   Джафер допълни също така, че ако ИАЛ не издаде изрична забрана за износ на дадена компания в 30-дневния срок по силата на закона, това може да се счита за "мълчаливо съгласие" и има право да изнася лекарството.   По думите на бившия шеф на здравната каса от времето на Тройната коалиция Емил Райнов, има порочна практика да се изнасят лекарства от позитивния лекарствен списък, които вече са платени от държавата.   "От внесени 500 опаковки от дадено лекарство здравната каса плаща 450, а в същото време фирмата, която ги е доставила, е изнесла 200 от тях", обясни той.   От фармацевтичния бранш признават, че наистина периодично определени медикаменти изчезват от нашия пазар, но точна статистика не се води, не се знае кои са традиционно дефицитни лекарства, а причината за изчезването им се крие именно в липсата на свободен пазар.   Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства излезе с проучване, според което в 67 процента от болниците недостиг на медикаменти няма, а при тези, които констатират дефицит, той е свързан с регулаторни проблеми, свързани с разрешенията за употреба, както и със спирането на вноса от страна на производителя.   Така например пациенти с алергии обясниха пред Mediapool, че наскоро от аптеките е било изтеглено лекарството "Телфаст". Причината обаче не е в паралелния износ, а защото чуждестранните му производители нямали сметка да го доставят, защото регулираната му цена е твърде ниска.   Сред компаниите, които се занимават с паралелен износ се говори, че затягането на режима на износ се прави с цел да се пренасочи този печеливш бизнес от едни фирми към други, които са приближени до властта. Още миналия месец компании предупредиха, че промените в закона може да доведат до наказателна процедура от ЕК срещу България.   Към момента все още няма наредба, която да регламентира оперативното приложение на закона, отбеляза председателят на асоциацията на паралелните износители Лора Начкова. Тя посочи, че не е ясно и защо по отношение на реекспорта България избира да следва практиката на Словакия, която в момента е в процедура по инфриджмънт (предупреждение за направено нарушение, след което се налага глоба в размер на десетки хиляди евро на ден - бел. ред.) именно заради подобен закон.   От европейска гледна точка промените в лекарствения закон нарушават свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС и отварят врата за корупция, коментира пред Mediapool Гергана Паси, министър по европейските въпроси при Тройната коалиция.   В страните от ЕС са приложени различни решения за предотвратяване на недостига на дадени медикаменти. Така например в Испания уведомително-разрешителен режим за паралелен износ е въведен само за девет медикамента, а за разрешение се чака три дни. В съседна Гърция ограничение има за около 200 лекарства.   Във Франция в момента се обсъжда дали като реимбурсирани лекарства да не се продават само такива от паралелен внос, за да се намалят разходите на тамошната здравна каса.   У нас за становище от ИАЛ е даден срок от 30 дни, защото няма автоматизирана база данни. А практиката на някои страни за ограничаване на паралелния износ само за някои медикаменти, за да не се стигне до дефицит, няма как да се приложи, защото липсва статистика.

Прочети цялата новина

Свързани новини: