След Крим - кой ще е следващият?

Моника Шчисловска
Асошиейтед прес

Неизпълнени обещания за помощ от Запада. Трагична история на руски нахлувания, датираща от векове. Болезнена тревожност, че конфликтите в този нестабилен регион са заразни. Това са факторите, които карат страните в Източна Европа да следят събитията в Украйна - и да треперят.

Както сред лидери, така и сред обикновени хора има големи опасения, че Русия, която изглежда е способна да се присмива на Запада, когато си поиска, може да потърси възможности да навлезе в бившия си имперски заден двор. Въпросът, който мнозина си задават е: кой е следващият?

“Преди всичко има страх, че може да има разпространение на заразата”, каза в интервю за Асошиейтед прес румънският външен министър Титус Корлъцян. “Румъния е изключително разтревожена”.

По-специално има големи опасения, че след като пое контрола над стратегическия Кримски полуостров, руският президент Владимир Путин може да се изкуши да опита да заграби земя и в Молдова, където има разположени руски войски в отцепилото се Приднестровие. Това е един от няколкото “замразени конфликти” из Източна Европа, към които - нещо, което мнозина на Запад сега казват с примирение - се присъедини и Крим.

В Румъния, която граничи с преобладаващо румънскоезичната Молдова, Моника Нистореску призова Запада да застане срещу Путин - за да не се помисли за непобедим.

“Светът трябва да спре да се плаши от Путин”, каза Нистореску, “защото така ще го накараме да си мисли, че Русия е това, което беше някога”.

От другата страна на границата страховете в Молдова от руско нахлуване в никой случай не са само теоретични: “Страхуваме се, че конфликтът в Украйна може да застигне и нас в Молдова”, каза Виктор Котруца, чиновник в столицата Кишинев. “Руските войски могат да превземат Молдова за един ден”.

Мнозина в региона са напълно наясно, че Полша също е имала гаранции за военна помощ от Франция и Великобритания срещу нацистка агресия. Но когато Хитлер нахлува през 1939 г., Франция и Великобритания не изпращат сили на Полша, въпреки че обявяват война. Тази история подхранва скептицизма, че НАТО ще се притече на помощ на някоя от източните си членки в случай на руско нападение.

“Историята на Полша показва, че не трябва да разчитаме на други”, каза за Асошиейтед прес писателят Ярослав Шулски.

Подобни настроения са особено силни в прибалтийските държави, които са членки на НАТО и Европейския съюз. Естония, Латвия и Литва имат значителни руски малцинства, за които Москва периодично обявява, че трябва да “защитава” - ключовата дума, която Путин използва, за да оправдае нейното нахлуване в Крим.

“Малко съм скептична”, каза Тина Сееман в Талин, Естония, запитана дали смята, че Западът ще се притече на помощ на страната й. “Иска ми се да вярвам, но не мога кажа, че им имам 100 процента доверие”.

Москва редовно обвинява Естония и Латвия в дискриминация срещу рускоезичните си малцинства. Напрежението между Русия и Естония се повиши през 2007 г., когато протести на рускоезични жители срещу преместването на военен паметник от съветско време прераснаха в улични безредици. Много естонци обвиниха Москва - която издава паспорти на етнически руснаци в Прибалтика - че подклажда протестите.

Когато пристигна за извънредната среща на ЕС за Украйна по-миналата седмица литовският президент Далия Грибаускайте изрази повече доверие, отколкото Сееман, към водения от САЩ алианс: “Слава Богу! Слава Богу, че сме вече десет години в НАТО!” Но и тя изрази дълбока загриженост ...

Свързани новини: