Сценарии за Украйна

в. Независимая газета

Украинската криза мина вече точката, след която няма връщане назад. Още на 6 март решението на кримския Върховен съвет да насрочи референдум за присъединяване към Русия (приключил вчера по официални данни с 96,6 на сто от гласовете “за”, б. р.) показа достатъчно ясно, че полуостровът едва ли ще остане в състава на Украйна. На преден план излезе друг проблем - с какви граници и с каква политическа система ще остане страната след кризата. Бъдещето й се чертае чрез труден дипломатически обмен в четириъгълника Русия-САЩ-Германия-ЕС. Той открои оценки, в чиято светлина изпъкват няколко сценария за развитие на ситуацията.

“Твърд” сценарий

За Украйна това ще е повторение на югославските събития от началото на 90-те. Политическата власт в Киев днес е нееднородна. Засилва се крайната десница, което може да предизвика опити за силова “украинизация” на източните и южните области. И тя на свой ред да подтикне други украински региони да последват примера на Крим.

Опасна ситуация може да видим в украинския изток. При всички вълнения в Харков и Донбас, стремежът за отцепване от Украйна в източните региони е по-слабо изразен, отколкото в Крим. Източноукраинските области настояват да получат от Киев културни и езикови права, също и гаранции за ненамеса.

В този контекст изглежда реалистично създаването на Югоизточна автономна територия, включваща Харковска, Луганска, Донецка, Запорожка и Днепропетровска област. Към тях ще се присъединят навярно Херсонска, Николаевска и Одеска. За юридическа база ще се използва решението на Северодонецкия конгрес от 2004 г. за създаване на Югоизточна украинска автономна република.

Този пример се очаква да засили стремежа към автономност в Закарпатието. Основният местен етнос - русините, традиционно е поддържал връзки не с Русия и Полша, а с Австро-Унгария. На общоукраинския референдум през 1991 г. Закарпатска област гласува за автономия, но Киев не призна решението й. За разлика от правителствата на Унгария, Словакия и Полша украинското не признава русините за отделен етнос. В отговор Закарпатският областен съвет реши през 2007 г. да признае русините за коренна народност в Закарпатието. През ноември 2013 г. бяха разработени проекти за създаване на обща унгарско-русинска автономна територия с оглед резултата на референдума от 1991 г.

Опита ли се Киев да потисне местни брожения, може да предизвика намесата на други страни. Русия ще се стреми не да окупира Украйна (както смятат мнозина във Вашингтон), а да формира “зона на сигурност” за югоизточните региони. Унгария може да прати войски в Закарпатието под предлог, че брани унгарското и русинското население. (Унгарската конституция от 2012 г. прави Будапеща отговорна за всички унгарци.) Примерът на Унгария може да бъде последван от Полша заради историческите й интереси във Волинска и Лвовска област.

Териториални претенции към Украйна може да се очакват от Румъния. През 2009 г. Букурещ спечели териториален спор с Украйна за 1500 квадратни километра континентален шелф в района на Змийския остров в Черно море и обяви, че претендира за дунавските острови Майкан и Ермаков. Не е изключено Румъния да поеме контрола върху устието на Дунав, а може би и върху Северна Буковина. Твърде е вероятно тези събития да разпалят въоръжен конфликт на украинска територия.

“Мек” сценарий

Той ще стане реалност, ако в Киев започнат да печелят терен центристки сили. Кримските събития доказаха, че без да разшири правата на регионите, Киев трудно ще ...

Свързани новини: