Ванга - средство за успех в соца, посмъртно в употреба и на Путин

Един въпрос тревожи интелектуалците вече десетки години и тази седмица има шанс да бъде изяснен - в какво се корени нелепата връзка между баба Ванга и някои от влъхвите в родното социалистическо изкуство. БНТ пуска руския сериал „Вангелия”, който пръв филмира историята на пророчицата от Рупите.

От този филм може би ще проумеем вдъхновение ли бе наистина Ванга за Светлин Русев, Любомир Левчев, Нешка Робева. Вероятно ще ни стане ясно как покойниците, с които врачката общуваше, възкръсваха в съвременното изкуство и се превърнаха в стил на един бъдещ академик. Дано узнаем и дали Вангелия Гущерова не беше по-скоро средство за близост с дъщерята на Първия, за да се превърнат неколцина творци в духовни пастири на арт сцената по тоталитарно време. Защото гадателката не им беше просто муза.

Филмът, за съжаление, не си поставя за цел да развенчае червената митология около Ванга и нейните апостоли в културата на соца. Не се разплита и мистерията около уж левите й убеждения. Врачката привидно имаше проблеми с Държавна сигурност, но от „чудесата” й по чудесен начин се възползва властта и култът към нея неусетно стана част от държавната политика да омагьосва съзнанието на народа.

Вярващите трябваше не да палят свещи в храма и да се боят от Бога, а да веят флагчета пред знаменията на новозаветните икони на социалистическата идеология и да се плашат от ДС.

Флиртът на комунистите с врачката от Рупите бе голямо унижение за българската православна църква, мачкана чрез най-висшите й владици, които и до днес не смеят да скачат срещу метаните пред гадателката. Библията порицава общуването с прорицатели и окултисти, но интелектуалците от най-приближения кръг от раболепие край Живкови още приживе превръщаха Ванга в светица – почти колкото бе “мъченицата” Людмила Живкова навремето в техните очи.

Образът на Ванга бе нещо като попфолк в тоталитарната култура, макар да не се стигна до популярния по онова време полулегален бизнес с картички, с които тираджиите кичеха шофьорските си кабини. Това обаче стана по-късно, след като образът й се възкачи в изкуството. След промените гадателката вече стана част от чалга митологията в медиите, които търгуват с предсказанията й и през ден изнамират нови и нови гадания. Истината е, че мнозина охотно си ги измислят, защото народът по инерция от Татово време продължава да им вярва.

Затова и целта на този сериал не е да разплита загадки, а по-скоро да заплита мистерии, да използва стария комунистически трик да пропагандира политически идеи чрез суеверията,  но сега вече в по-широк мащаб. Ванга посмъртно е влязла в международен начин на употреба. От „устата” й руснаците е било нужно да чуят, че Владимир (Путин) ще спаси света, а Русия ще стане велика сила. За да облече във форма това „послание”, руската държавна кинематография отново се е опряла на интелектуалците, следвайки повелята на Ленин: “От всички изкуства за нас най-важни с киното и цирка”.

Кино пропагандата у нас след 1989 г. все още е далеч от традициите на руско-съветската. Спектакъл като този на откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи никога няма да имаме средствата, грандоманията и размаха да направим. Впрочем, полит агитация за 43 млн. долара не е по силите на никоя друга държава. Но има два сериала, в които родната власт прокара определени идеи и то през ефира на БНТ. „Недадените” се опита да пренапише историята за спасяването на българските евреи. А „Под прикритие” откровено интерпретира хита на Веселин Маринов “Родната полиция ни пази”. Но и двата случая - не особено успешно.

От блога Площад Славейков

Прочети цялата новина

Свързани новини: