Западът осъди Русия, отговорът му обаче остава неясен

Европейският съюз, Съединените щати и редица западни лидери осъдиха остро анексирането на Крим от Русия. Засега обаче не е ясно с какво Западът би могъл да отговори на тези действия освен с декларациите, че не признава легитимността на руските действия, и твърде меките засега санкции, блокиращи авоари и ограничаващи пътуванията на 21 руски и украински представители. Европейският съюз не признава нито референдума в Крим, нито обявените резултати от него. Това се посочва в общо изявление на председателите на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на Европейската комисия Жозе Барозу. Двамата отбелязват, че в края на седмицата държавните и правителствените ръководители на ЕС ще утвърдят единен европейски отговор. Суверенитетът, териториалната цялост и независимостта на Украйна трябва да бъдат уважавани, заявяват Ромпой и Барозу. Те отново определят референдума за Крим като незаконен и добавят, че ЕС не признава и няма да признае анексирането на Крим и Севастопол от Руската федерация. Правителството на президента Барак Обама обеща още действия срещу тези, които подкрепят действията на Русия да анексира Крим, включително разширяване на санкциите, съобщи Белият дом, цитиран от Ройтерс. Говорителят на Белия дом Джей Карни заяви пред репортери, че САЩ се готвят да увеличат броя на хората, взети на прицел за замразяване на активи и забрани за пътувания по силата на обявените вчера санкции. САЩ осъдиха опита на руския президент Владимир Путин да анексира официално Крим и няма да признаят това действие на Русия, посочи Белият дом. Президентът на САЩ Барак Обама покани лидерите на Г-7 и ЕС на среща в Хага следващата седмица, едновременно със срещата на върха за ядрената сигурност. Целта на новата среща е да се обсъди положението в Украйна, съобщи Белият дом. "Срещата ще е съсредоточена върху положението в Украйна и следващите решения, които Г-7 може да вземе в отговор на развитието на ситуацията и в подкрепа на Украйна", заяви говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Кейтлин Хейдън. В Г-7 влизат САЩ, Япония, Канада, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Лидерите на тези държави преустановиха подготовката на срещата на върха на Г-8 (включваща освен тях и Русия), планирана за юни в руския град Сочи, която сега е под въпрос заради развоя на събитията в Украйна, отбелязва Ройтерс. Президентът на САЩ Барак Обама покани лидерите на Г-7 и ЕС на среща в Хага следващата седмица, едновременно със срещата на върха за ядрената сигурност. Целта на новата среща е да се обсъди положението в Украйна, съобщи Белият дом. "Срещата ще е съсредоточена върху положението в Украйна и следващите решения, които Г-7 може да вземе в отговор на развитието на ситуацията и в подкрепа на Украйна", заяви говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Кейтлин Хейдън. В Г-7 влизат САЩ, Япония, Канада, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Лидерите на тези държави преустановиха подготовката на срещата на върха на Г-8 (включваща освен тях и Русия), планирана за юни в руския град Сочи, която сега е под въпрос заради развоя на събитията в Украйна, отбелязва Ройтерс. Меркел: Диалогът трябва да продължи Русия остава член на Г-8 въпреки договора за присъединяване на Крим към Русия, заяви обаче германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от ДПА. Меркел подчерта, че до момента са замразени само подготвителните дейности за планираната за юни в Сочи среща на върха на Г-8. "Други решения не са вземани. По отношение на Г-8 няма нищо ново", добави тя. Меркел заяви, че присъединяването на Крим към Русия, което бе скрепено от исторически договор, противоречи на международното право. "Интегрирането (на Крим) в Руската федерация противоречи на международното право, напълно сме убедени в това. Така нареченият референдум (на 16 март за присъединяването на Крим към Русия) противоречеше на международното право, приетата вчера от руския президент декларация за независимост противоречеше на международното право", заяви Меркел и подчерта, че тази позиция се споделя от "международните организации като Съвета за сигурност на ООН, ОССЕ и Европейския съвет". Германската канцлерка същевременно увери, че диалогът с Русия трябва да продължи. "Успоредно с приетите санкции ще отдадем предимство на диалога, дискусията", подчерта Меркел. Канцлерката изтъкна разногласията по въпроса за Крим с Русия, но изрази пожелание за положително развитие в Украйна, особено при подготовката на (предсрочните президентски) избори на 25 май. Великобритания заплаши със "сериозни последици" Русия ще понесе сериозни последици поради напълно неприемливия опит на президента Владимир Путин да анексира украинския Кримски регион, заяви британският премиер Дейвид Камерън, цитиран от Ройтерс. "Предприетите днес стъпки от президента Путин в опит за анексиране на Крим към Русия са крещящо нарушение на международното право и изпращат смразяващо послание из континента Европа", се казва в изявлението на Камерън. "Напълно неприемливо е Русия да използва сила за променяне на граници на базата на псевдореферендум, произведен под дулата на руско оръжие. Президентът Путин не трябва да изпитва съмнения, че Русия ще понесе още сериозни последици и аз ще настоявам пред европейските лидери да наложат нови санкции на ЕС [срещу Русия], когато се срещнем в четвъртък", заявява британският премиер Дейвид Камерън. Министърът на външните работи Уилям Хейг заяви, че Великобритания прекратява военното сътрудничество с Русия. Той посочи, че Великобритания ще настоява за евентуалното приемане на пакет от по-силни санкции срещу Русия. Франция иска "силен отговор" Френският президент Франсоа Оланд осъди анексирането на Крим от Русия и призова за силен и координиран европейски отговор. Снощи френският външен министър Лоран Фабиюс заяви, че Франция може да обмисли анулиране на договора за доставка на двата кораба "Мистрал", а днес синдикатите на корабостроителниците Ес Те Икс (STX) в западния френски град Сен-Назер предупредиха държавата, че това може да има последствия за френски работни места. Според външния министър подобни санкции са част от третото ниво на санкции, което не е достигнато. Преди да говори за възможно разваляне на договора за хеликоптероносачите "Мистрал", Франция трябва да пресметне собствените си загуби, заяви пред медиите руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Вълнението около ситуацията, около Кримския полуостров, така или иначе ще отмине, а отношенията ще бъдат възстановени. Затова днес европейските политици, когато правят подобни изявления, трябва да се замислят за последствията и преди всичко за интересите на собствените си страни. Затова моля лично френският външен министър и други европейски политици да се успокоят. В противен случай ще предприемат някакви действия, които, разбира се, ще имат последствия", подчерта Рогозин, който е сред санкционираните вчера руски представители. Той посочи специално, че Русия в момента не говори за ответни санкции. Италия заяви, че анексирането от Москва на Крим и Севастопол представлява "сериозно, негативно развитие" на украинската криза. "Това още повече отчуждава Руската федерация от  международната общност и предвещава сериозна изолация (на Москва)", заяви външният министър на Италия Федерика Могерини на изслушване в парламента. "Нови решения и нови санкции" от международната общност "са  възможни като реакция още в следващите няколко дни", добави тя.

Прочети цялата новина

Свързани новини: