Русия и Америка - безкрайни възходи и падения

И САЩ, и Русия трябва да преосмислят своето мнение един за друг и да разработят такива подходи, които да отразяват реалностите на 21 век, когато светът става все по-сложен и в него възникват нови глобални центрове на сила.

Руско-американските отношения навлязоха в неуправляема буря заради Крим и в тези условия няма по-навременно изследване по въпросите на външната политика от сериозната и балансирана книга на Анджела Стент "Граници на партньорството: американско-руските отношения през 21 век". В тази книга е представен анализ на 20-годишния период на постсъветското сътрудничество между Вашингтон и Москва. Стент, която дълго време е работила в Джорджтаунския университет и притежава опит за информационен анализ и разработване на политики, цитира в своята монография обширен изследователски материал, разговори и интервюта с бившите американски официални лица, личните си наблюдения от общуването с руския президент Владимир Путин и други хора, и на тази основа описва сложната съвкупност от съвпадащи и различни интереси, ценности и перспективи, които създават между двете страни колебливите движения от оптимистично сътрудничество до изпълнено с подозрения съперничество. Тази книга едва ли може да се нарече определяща, но пълнотата, обхвата и задълбочеността й я превръщат не само в ценен източник за изследователите, студентите и специалистите, но и за широката читателска публика.

В "Границите на партньорството" Стент се опитва да обясни, защо руско-американските отношения винаги са толкова сложни. Тя проследява тяхната еволюция чрез призмата на четирите "презареждания": това е предпазливата перестройка на руско-американските отношения при Джордж Буш баща с края на Студената война; амбициозните и нереалистични опити на Бил Клинтън да трансформира Русия, а заедно с нея и нейните отношения с Америка; смелото и също толкова нереалистично предложение на Владимир Путин за стратегическо партньорство след терористичните нападения от 11 септември 2001; и прагматичното, но в крайна сметка недалновидно изграждане на контакти на Барак Обама с бившия президент Дмитрий Медведев. На първите две презареждания Стент отделя доста скромно внимание, но тя анализира последиците от тях много по-добре от мнозина други, които са описвали тези събития доста по-подробно.

Стент прави множество полезни изводи от възходите и паденията в руско-американските отношения. Главните от тях - това са запазващите се пропуски в представите, възприятията и очакванията в САЩ и Русия; отсъствието в двете страни на икономически и бюрократично заинтересувани лица и кръгове, които биха могли да подкрепят и да съдействат за развитието на двустранните връзки; произтичащият от този факт прекалено личностен характер в отношенията между двете държави; противоречията между американските опити да се разпространява демокрацията, предизвикващо недоволството на руснаците, и сътрудничеството в другите области. Книгата е особено ценна, защото там подробно се изследват не само руско-американските разногласия, но изключително поляризираните американски дебати за Русия. През цялото време Стент безпристрастно и честно представя официалната политика, а също така различните гледни точки извън администрацията.

Тя убедително пише, че путинската "перестройка след 11 септември е претърпяла провал", защото "Путин е смятал, че протягайки ръка на Джордж Буш и давайки му възможност да създаде военни бази в Централна Азия, това ще му помогне да гледа на Русия като на партньор, да признае руската сфера на влияние в постсъветското пространство, да се отнася към Русия като с равна и с това уважение, което отсъстваше в годините на Елцин". Стент припомня телефонното позвъняване на Путин от 9 септември 2001, когато той съобщава на Буш за убийството на лидера на Северния алианс, който е бил близък до Москва, и предупреждава, че това е "лошо предзнаменование, говорещо, че всеки момент може да се случи нещо лошо, което отдавна се подготвя". Тя също така пише, че руският лидер пръв от всички чужди държавници се свърза с Буш след 11 септември, за да изкаже съболезнования и подкрепа. След това, обяснява Стент, Путин и останалите руски ръководители дълбоко са се разочаровали от САЩ, когато Вашингтон е излязъл от договора за противоракетна отбрана /ПРО/, когато НАТО е продължил своето разширяване, и когато у тях е възникнало впечатлението за подкрепата на цветните революции в постсъветското пространство от САЩ. Те са осъзнали, че техните надежди към Вашингтон са се оказали завишени.

Анализирайки презареждането на администрацията на Обама, когато Белият дом се е опитал да "преустрои" руско-американските отношения "с двама млади лидери от епохата след края на Студената война", Стент нагледно обяснява, защо Москва е видяла в тази политика отдавна вече назряла и даже забавила се корекция на курса, а не истинско съвместно усилие. Москва приветства отслабналото желание на администрацията за приемането в НАТО на Украйна и Грузия. Тя първоначално даде висока оценка на американското решение да се откаже от разполагане на обекти на ПРО в Чехия и Полша /но след това започна активно да се оплаква от приетата от Обама алтернатива под наименованието "двуетапен адаптивен подход"/, и в отговор реши да ликвидира обвързването на външнополитическата дискусия с въпросите за държавното управление в Русия, да придаде по-малко значение на тези въпроси, предприемайки свои стъпки за подобряването на тона на руско-американския диалог - както в публичното, така и в частното пространство.

 

Въпреки това, руските лидери решиха, че американските действия са отстъпка в името на началото на конструктивни преговори в други области. Очевидно е, че те подцениха политическите рискове, които пое Обама, и поставиха занижена оценка на подобен подход на САЩ. Въпреки някои постижение с връщането на Путин на поста президент през 2012 беше унищожена стратегията, която се изграждаше на основата на личните контакти между Обама и Медведев.

Един от редките, но важни пропуски в тази книга, илюстрираща обширните различия във възгледите относно перспективата за отношенията между Вашингтон и Москва, е реакцията на Владимир Путин на американско-европейското решение от края на 2001 за отказ от плана Козак за разрешаването на спора между Молдова и проруския сепаратистки регион Приднестровието. Путин буквално се подготвяше да излети за Молдова за церемонията по подписването на договора, който създаваше нова федерална структура за запазване на териториалната цялост на тази страна, когато западните лидери уговориха молдовския президент да направи крачка назад. Информирани руски източници писаха, че този епизод е произвел силно въздействие на представите на Путин за целите на САЩ, макар че малцина са тези в Америка, които си го спомнят /и даже по онова време единици са знаели/.

Тъй като Стент е написала своята книга преди последните събития и промени в Украйна, в нея отсъства отговор на най-важния въпрос, който си задават днес мнозина читатели. Ще се превърне ли американско-руския и западно-руския спор за Крим в поредния спад на отношенията, който след време ще бъде последван от нов цикъл на сътрудничество, или той ще създаде дълготрайни и качествени промени в бъдещото сътрудничество на тези две бивши суперсили, които днес имат почти еднакви възможности за глобално ядрено унищожение? Въпреки това, в заключителните абзаци на книгата на Стент има полезен съвет към творците на американската политика относно това, как да преживеем днешната силна буря: "И САЩ, и Русия трябва да преосмислят своето мнение един за друг и да разработят такива подходи, които да отразяват реалностите на 21 век, когато светът става все по-сложен и в него възникват нови глобални центрове на сила", пише тя, имайки предвид бързия подем на Китай и предизвикателствата, който той отправя към Америка.

Да се промени мнението на Путин за САЩ, изглежда, доста трудно. Той е работил с трима американски президенти и изглежда и извлякъл свои собственици уроци от този опит. Но американските лидери трябва да си прислушат към това предупреждение и да помислят за това, как руско-американските отношения могат да повлияят на способността на Америка да решава принципните и приоритетни задачи на нашата страна. Макар действията на Русия в Крим да предизвикват безпокойство, Америка трябва да отделя главното си внимание на Пекин, а не на Москва.

Прочети цялата новина

Свързани новини: