Сирия е в свободно падане след три години битки и жестокости

Ден след ден сирийската гражданска война срива един културен и политически център на Близкия изток и го превръща в арена на бедствие и жестокост с почти невъобразими размери. Цели семейства са подложени на терор от собственото си правителство и от джихадисти, претендиращи да са техни спасители, а почти половината сирийци - много от тях деца, бяха прокудени от домовете си.

В началото на четвъртата година, откакто сирийците се вдигнаха на мирен бунт, който се превърна във въоръжен след насилствените репресии, моментна снимка на страната разкрива горчивата истина, че затъването на Сирия се ускорява и няма нищо, което да го спре.

Правителството бомбардира жилищни квартали с варели с експлозиви, ракети, тежка артилерия и, както твърдят САЩ, с химически оръжия, а после изпраща там своите съюзници от “Хизбула” и други милиции да водят улични сражения. То хвърля в затвора и измъчва мирни активисти, използва глада като оръжие, като подлага на блокада райони под опозиционен контрол, където деца линеят и умират.

Не може да се каже, че светът не вижда сирийската трагедия, в която досега са загинали около 150 000 души. Сирийците непрекъснато отправят колективни призиви за помощ, за да бъдат избавени от вероятно най-добре документираното в историята и предизвикано от хората бедствие. Те запечатват ужасяващите страдания на видео и показват картините на света - деца, приличащи на скелети; части от човешки тела, вадени изпод развалините на домове; лица, сгърчени в ужас, и това се повтаря ден след ден.

Въпреки това, за горчиво разочарование на сирийците, световното дипломатическо внимание все повече се отклонява от тях. Епичните сирийски страдания променят човешката география на Близкия изток, а и извън него, но въпреки това инициативите за разрешаване на кризата потъват в празнословие и така и не успяват да предложат ефикасна помощ.

Повяхналите надежди за мирно споразумение с международно посредничество още повече отслабват с влошаването на руско-американските отношения. Според Антониу Гутериш, върховен комисар на ООН за бежанците, това е така, защото няма очевиден път за съгласувани международни действия. При нарастващата непредсказуемост в света и при противоречащите си приоритети “кризите стават все повече и повече, и все по-трудни за разрешаване. В Афганистан не сме приключили, в Сомалия не сме приключили. Проблемите ни затискат отвсякъде”, казва той.

А междувременно Сирия се разпада. Миналия уикенд още един ключов опозиционен център - град Ябруд край ливанската граница, падна в ръцете на проправителствените сили. С падането на всеки такъв център, като Хомс и Кусайр, страданията на мирните жители се засилват, а броят на прокудените расте.

Страната е застрашена от фактическа подялба между правителството, кюрдските милиции и мозайката от бунтовнически групировки, някои от които искат да наложат екстремистко ислямско управление. От хаоса се възползват престъпни банди, а проправителствените милиции все повече се изплъзват от контрола на държавата. Съперничеството между регионалните “патрони” (на воюващите в Сирия) Саудитска Арабия и Иран още повече поляризира конфликта и подклажда религиозно-сектантските му измерения.

Проблемът става все по-неотложен и заради задълбочаващата се регионална дестабилизация. При 9 млн. прокудени от домовете си сирийци (според ООН), 2,5 млн. от тях в съседни страни, сирийската бежанска криза е неизмеримо по-голяма от бежанската вълна от Палестина, намираща се под британски мандат, по време на войната за създаването на Израел през 1948 г. Тогава домовете си напуснаха 750 000 души и този факт и до днес подклажда конфликти и трудности.

“Това не е само хуманитарен проблем, нужда да нахраниш хората. Това е исторически и геополитически проблем”, каза неотдавна на конференция в Американския университет в Бейрут д-р Фуад Фуад, сирийски медик, който изучава последиците на конфликта.

Хуманитарните работници полагат големи усилия да пренасочат общественото внимание върху Сирия. Според тях най-спешният въпрос е спирането на конфликта. Всичко останало само смекчава бедствието.

В същото време ...

Свързани новини: