Трите сценария за Украйна

Украинската криза мина вече точката, след която няма връщане назад. На преден план излезе друг проблем - с какви граници и с каква политическа система ще остане страната след кризата. Бъдещето й се чертае чрез труден дипломатически обмен в четириъгълника Русия - САЩ - Германия - ЕС. Той открои оценки, в чиято светлина изпъкват няколко сценария за развитие на  ситуацията. “Твърд” сценарийОпасна ситуация може да видим в украинския изток. При всички вълнения в Харков и Донбас стремежът за отцепване от Украйна в източните региони е по-слабо изразен, отколкото в Крим. В този контекст  изглежда реалистично създаването на Югоизточна автономна територия, включваща Харковска, Луганска, Донецка, Запорожка и  Днепропетровска област. Към тях ще се присъединят навярно Херсонска, Николаевска и Одеска. За юридическа база ще се използва решението на Северодонецкия конгрес от 2004 г. за  създаване на Югоизточна украинска автономна република. Този пример се очаква да засили стремежа към автономност в Закарпатието. Опита ли се Киев да потисне местни брожения, може да  предизвика намесата на други страни. Русия ще се стреми не да окупира Украйна (както смятат мнозина във Вашингтон), а да  формира “зона на сигурност” за югоизточните региони. Унгария  може да прати войски в Закарпатието под предлог, че брани унгарското население. Примерът на Унгария може да бъде последван от Полша заради историческите й  интереси във Волинска и Лвовска област.Териториални претенции към Украйна може да се очакват от  Румъния. През 2009 г. Букурещ спечели териториален спор с  Украйна за 1500 квадратни километра континентален шелф в района на Змийския остров в Черно море и обяви, че претендира за  дунавските острови Майкан и Ермаков. Не е изключено Румъния да поеме контрола върху устието на Дунав, а може би и върху Северна Буковина. Твърде е вероятно тези събития да разпалят въоръжен конфликт на украинска територия.“Мек” сценарийТой ще стане реалност, ако в Киев започнат да печелят терен  центристки сили. Кримските събития доказаха, че без да разшири правата на регионите, Киев трудно ще успее да запази контрола върху тях. Изходът за Украйна може би ще е преформатиране с образуване на федерална държава, която ще включва вероятно три образувания: Югоизточна автономна република, Украйна и Закарпатието. Държавното устройство на тази “Украинска  федерация” ще напомня Социалистическата федеративна република Югославия (СФРЮ) от периода 1974-1988 г. Великите сили може да подкрепят стабилизирането на Украйна. Не е изключен обаче и друг вариант. Изгуби ли Киев контрола над три области (Харковска, Донецка и Луганска), това ще  превърне Украйна в етнически по-еднородна държава, съответно и  по-способна да се интегрира в НАТО. Но този изход от кризата едва ли ще е добър за Русия. По  периметъра на новите “фактически” граници на Украйна може да  изникне американска военна инфраструктура, например по линията Суми-Полтава-Одеса. САЩ може би ще тръгнат към засилване на  военното си присъствие в Черно море, главно чрез споразумения с Румъния и България. Обновената руско-украинска граница ще заприлича на границата между ГДР и ФРГ от времето на студената война.Нова Ялта?От началото на 2011 г. експертите често пишат, че е  недопустимо да има “втора Ялта” в отношенията с Русия. Последните три години обаче показаха, че трябва да се установят правила на играта в териториите от бившия Съветски съюз. Най-опасен изглежда е обсъжданият в медиите вариант в Украйна да влязат сили на НАТО. Днес Брюксел едва ли разглежда в практически план сценарий за война с Русия. Но ако сили на НАТО под предлог, че “бранят Украйна”, се придвижат до определена  линия и спрат, без да влизат в допир със сили от проруски настроени райони и/или руски военни, границата на зоните за сигурност ще зависи от бъдещите споразумения на Русия със САЩ  и/или НАТО. В крайна сметка Украйна може да се разцепи на две държави по модела на ГДР и ФРГ: Украйна - членка на НАТО и на  ЕС, и Украйна, членуваща в бъдещия Евразийски съюз.

Дойде часът за избор за Крим. Властите на полуострова с 2 млн. жители организираха в неделя референдум, а изборът пред гласоподавателите е: присъединяване към Русия. Дори и легитимността на вота да е оспорвана от международната общност, неговият изход не буди съмнение.Да не бъдем наивни, Крим по някакъв начин вече се е присъединил към Русия. Жителите не би трябвало да имат големи промени във всекидневието си. Впрочем Крим, който вече се радва на известна автономия спрямо Киев, би могъл да запази отделен статут, присъединявайки се към Русия, смята Ерик Онобл, историк, специалист по Украйна в Университета в Женева. В икономически план Крим преминава към рублата. Според Елен Блан областта нищо няма да спечели, като се има предвид, че руската икономика е в много лошо състояниес растеж, който пропада. В петък борсата в Москва падна до най-ниските си нива от 2009 г. досега. Инвеститорите се паникьосаха заради вероятните санкции и международната изолация, обяснява пред АФП брокер, който работи в Москва. Освен това Украйна доставя 85 на сто от питейната вода на полуострова и 82 на сто от електричеството му, твърди украински експерт, който уверява, че Русия няма да бъде способна да компенсира краткосрочно тези нужди.Големите губещи от този референдумще бъдат татарите, които живеят в Крим. Те представляват от 12 до 15 на сто от населението и вече започнаха да заминават към западните части на Украйна. Впрочем те призоваха към бойкот на референдума. Нито русофили, нито украинци, татарите, които са от тюркски произход и мюсюлманско вероизповедание, пристигат на полуострова през ХIII век. Те са депортирани по време на сталинския режим през 1944 г., тъй като са обвинени, че помагат на германската армия. По онова време близо половината от депортираните умират от глад или болести. А днес татарите биха могли още веднъж да станат изкупителна жертва в областта, посочва Ерик Онобл.Според Елен Блан референдумът трябва да позволи на Кремъл да дегизира като демократичен акт един “силов удар” върху Крим. Владимир Путин иска да създаде впечатлението, че действа законно, зачитайки конституционните правила, добавя Блан. В петък руският президент заяви, че референдумът е съобразен с международното право и Хартата на ООН. Но едно отцепване не е нито разрешено, нито забранено от международното право.Присъединяването на Крим трябва също да успокои Русия за контрола над военната й база в Севастопол, която й дава пряк достъп до Черно море, макар че съществува договор, който дава на руснаците контрол над базата до 2042 г. Изглежда, че главният принос на Крим за Русия е най-вече в символичната победа на мита за възстановяването на велика Русия, както писа “Монд”.Загубата на Крим за Украйна съответства наампутирането на територия от 27 хил. кв. км населена с 2 млн. жители, която дава стратегически достъп до Черно море. Ако полуостровът, който се издържа главно от туризъм, не представлява значителна икономическа загуба, то той е символична загуба.За западните страни едно присъединяване на Крим към Русия би означавало най-напред дипломатическо поражение. До последно европейските сили и САЩ се опитваха да намерят изход от кризата в Крим.Само САЩ са в състояние да водят диалог с Путин и в по-малка степен Германия. Руснаците са превъзходни шахматисти, те предусещат всички ходове на противника и не разкриват своята стратегия, водейки тайна политика.

Прочети цялата новина

Свързани новини: