Украйна засенчи иранската ядрена програма

Асошиейтед прес

Техеран може да се окаже с нов съюзник при подновяването на преговорите по иранската ядрена програма днес - украинската криза. Американско-руските търкания около Украйна може да внесат напрежение в търсенето на консенсус за това какво трябва да направи Иран, за да разсее страховете, че е в състояние да произвежда атомно оръжие.

И Вашингтон, и Москва изтъкват, че ангажиментът им да елиминират иранската заплаха за разпространение на ядрено оръжие надхвърля конфронтацията им около Украйна. Дипломати обаче споделиха пред АП, че вижданията на Москва и Вашингтон доколко Техеран трябва да ореже ядрената си програма силно се различават - разнобой, от който Иран може да се възползва.

По-непосредствен признак за възможен предстоящ проблем беше съобщението на иранската информационна агенция Фарс, че външният министър Мохамад Джавад Зариф е отменил планирана за вчера работна вечеря преди преговорите с първия дипломат на европейския съюз Катрин Аштън заради нейни срещи с активисти от опозицията в Иран по-рано този месец.

Преди възобновяването на виенските преговори говорителката на Държавния департамент Джен Псаки каза, че очаква Русия “да остане активен партньор” в опитите да бъде убеден Техеран да приеме дългосрочни ядрени ограничения в замяна на пълно отменяне на санкциите.

Висш руски дипломат заяви, че страната му ще “работи активно” за постигането на сделка. Той поиска да запази анонимност, тъй като няма разрешение от Москва да коментира темата.

Според бившия член на американския преговорен екип Гари Самор напрежение между суперсилите ще създаде на Техеран “усещане, че е подложен на по-слаб натиск да прави отстъпки”.

Това на свой ред може да се отрази на най-важната в очите на САЩ цел - намаляването на броя на центрофугите в иранските инсталации за обогатяване на уран.

Иран твърди, че програмата му за обогатяване е насочена единствено към производство на нискообогатено гориво за реактори за научни изследвания или с медицинско приложение. Тъй като чрез обогатяване на много високи равнища се получава уран, който може да се използва в ядрени заряди обаче, Вашингтон иска Техеран да сведе броят на центрофугите от близо 20 000 до не повече от две-три хиляди.

Исканията на Русия не са толкова строги. Двама дипломати казаха за АП, че Москва би се съгласила Иран да запази много повече центрофуги - може би дори сегашното равнище от близо 20 000 - при по-нататъшни преговори за броя, който ще му бъде позволено да използва.

Условието на Москва ще бъде Иран да ратифицира споразумение с Международната агенция за атомна енергия, което ще даде на МААЕ широки правомощия за инспекции, за да се гарантира мирният характер на иранската ядрена програма, казаха те. Дипломатите са запознати с подробностите на водените при закрити врата преговори, но пожелаха анонимност, тъй като не са упълномощени да ги обсъждат.

Китай обикновено подкрепя руската позиция в преговорите, но САЩ, Великобритания, Франция и Германия я отхвърлят.

Москва и Вашингтон съумяваха да преодолеят предишните си разногласия за Иран. Бившият служител в Държавния департамент Марк Фицпатрик отбелязва, че дори по време на Студената война двете държави са си сътрудничили “въпреки множеството периоди на крайно недоверие”.

Фицпатрик, който днес работи в Международния институт за стратегически изследвания, дава като пример руско-американската екипна работа за прилагането на Договора за неразпространение на ядрено оръжие и материали и за разширяване на обхвата му, както и за сключването на няколко споразумение за контрол върху оръжията, за това как в името на общите интереси може да се преодолее и най-опасното напрежение.

При все това, казва Фицпатрик, скарана с Вашингтон заради сериозни геополитически разногласия Москва е способна да постави своите цели - включително изграждането на ядрени реактори за Иран - над сътрудничеството. Русия винаги се е съобразявала на първо място със себе си, казва Фицпатрик.

Самор от харвардския Център “Белфър” казва, ...

Свързани новини: