Държавата и здравната каса поискаха "повече контрол“ върху болничните бюджети

"Годината е изключително трудна, но нашето съзнание е, че трябва да се справим“. Така управителят на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) Румяна Тодорова коментира финансовото състояние на институцията, за която пациентски, съсловни организации и парламентарната опозиция предупреждават, че може да фалира тази година още през лятото.   В сряда комисията по здравеопазване към Народното събрание препита ръководството на касата и министерството за идеи как да се овладее положението.   Надзорът на касата все още не е взел решение дали да разпредели парите от резервите предварително (общо 136 млн. лв., като за 80 млн. лв. от тях още не се знае кога ще бъдат отблокирани). По думите на Тодорова, на последното заседание в четвъртък са преобладавали мнения, че "още е рано“ за това.   В момента Надзорният съвет на касата разглежда и се очаква да приеме новата методика за заплащане и остойностяване на медицинските услуги, по която се заплащат дейностите на болниците. "Всичко, което е разписано в закона, от наша страна е направено“, каза Тодорова.   Тя не коментира дали има конфликт между здравното министерство и касата относно т. нар. "лимити“ на болниците и обясни, че в момента касата подготвя прогнозни бюджети на базата на статистика от предишни периоди. Отчетените дейности над тези стойности подлежат на обстойна проверка, преди да бъдат изплатени.   Именно историческата статистика даде повод на НЗОК за финансови притеснения, след като през първите месеци на тази година лечебните заведения отчитат дейности за 150 млн. лв. месечно, след като миналата година издръжката им е струвала около 110 млн. лв. на месец.   Според шефката на НЗОК, единственият начин да се овладее положението, е да се засили контролът върху истинността на отчетите на лечебните заведения, но касата вече е изчерпала всички възможности за това.   Тодорова настоя да се ускори процесът по въвеждане на т. нар. "електронна здравна карта“, с която ще се следи какви медицински услуги, заплащани по линия на касата, получават пациентите.   "Лекарства се изписват и се изплащат клинични пътеки по ЕГН, но ние няма как да знаем дали пациентът наистина се намира в съответното болнично заведение или е получил изписаните медикаменти“, каза Тодорова.   Тя посочи, че по закон здравната каса няма право да извършва съвместни проверки с агенцията "Медицински одит“, въпреки че двете институции могат да си оказват взаимно съдействие.   Оказва се, че липсват и механизми за контрол между различните пера на бюджета. "36 хиляди прегледи в извънболничната помощ са извършени на пациенти, които в същото време са лекувани в болница по клинична пътека“, посочи Тодорова.   Според шефката на НЗОК, здравната карта е най-бързият начин за удостоверяване на самоличността на пациентите.   Тя обаче ще бъде само временен вариант, уточни Тодорова и припомни, че през 2016 година се предвижда да влезе европейската директива, която ще задължи всички държави членки да въведат лични карти с чипове за населението, които ще изземат и функциите на електронните здравни карти.   Ръководството на НЗОК поиска също "да се съживи изоставената“ интегрирана система, която да облекчи служителите при обработката на месечните отчети на болниците. По думите на Румяна Тодорова, за това "не се искат и много средства“.   Държавата в лицето на здравния министър Таня Андреева също се обяви за "повече контрол“ върху бюджета за здравеопазване.   Андреева посочи, че нова методика ще бъде разработена и за позитивния лекарствен списък на медикаментите, които се заплащат частично или напълно по линия на НЗОК. По думите й, с отделна разпоредба ще бъде регламентирано и вкарването на нови лекарства в списъка. В момента той се актуализира веднъж годишно (плюс още веднъж по изключение), като до миналата година можеше да се правят промени в него два пъти годишно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: