Кризата в Украйна поставя нови цели пред НАТО

Асошиейтед прес

С оглушителен трясък първият разузнавателен самолет АУАКС на НАТО пори млечното утринно небе над германската база “Гайленкирхен” на път за мисията си да наблюдава въздушното пространство на Украйна. Ако се вслушате много внимателно, ще чуете също как алиансът НАТО бучи отзад на геополитическата сцена. Истински положителен обрат за 65-годишната военна организация, която все по-често бе порицавана от мнозина като скъп анахронизъм.

Кризата около Украйна “е предопределяща от гледна точка на НАТО”, казва Ник Уитни от Европейския съвет за външни отношения. По думите му “тя вдъхва нов живот” на алианса. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отпътува във вторник за Вашингтон за разговори, които ще се съсредоточат върху развиващата се криза.

По същото време вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън пристигна в Полша с ясен знак, че Съединените щати и НАТО са единни със своите обезпокоени партньори от военния съюз. Същия ден руският президент Владимир Путин прие анексирането на Крим и предупреди, че не желае никоя военна организация да действа до “оградата” на Русия. “В момент като този всички ние оценяваме по специален начин факта, че сме в НАТО”, каза наскоро полският президент Бронислав Коморовски.

Съюзът НАТО бе създаден след Втората световна война, когато Западът се изправи срещу Съветския съюз в пряка конфронтация между капитализма със свободен пазар и комунизма - идеологическа борба, която по същество разцепи Европа на две. Крайно необходим през Студената война, когато срещу него бе Организацията на Варшавския договор и хиляди ядрени ракети, след рухването на комунизма ролята на алианса стана спорна и това се задълбочи още повече след балканските войни от 90-те години на 20-и век.

НАТО се разшири с много бивши членове на Варшавския договор и надхвърли географското си название - Организация на Северноатлантическия договор - до границите на Афганистан и Либия. Но Путин беше този, който с нашествието си на украинския Кримски полуостров възроди доверието към алианса. Освен дислоцирането на самолети АУАКС Великобритания реши в понеделник да изпрати следващия месец свои изтребители “Тайфун” в подкрепа на натовските патрулни мисии над балтийските страни.

Понастоящем десет изтребителя “Ф-15 Си Ийгъл” от ВВС на САЩ патрулират по въздушните граници на балтийските държави. А миналата седмица САЩ разположиха около 3030 души военен персонал и 12 изтребителя “Ф-16″ в Полша за съвместни учения, но и като подкрепа за своя партньор в НАТО.

Внезапно страни, които навремето бяха под контрола на Москва, помолиха НАТО за защита. “Ще бъде трудно да си представим по-силни гаранции за сигурността на Полша”, каза Коморовски миналата седмица, когато неговата страна честваше 15-годишнината от членството си в НАТО.

Случаят с Украйна се оказа ключов. Тя е партньор на НАТО, но не е член, така че не попада под Член 5 - клауза за колективна отбрана, която постановява, че нападението срещу един съюзник се смята за нападение срещу всички. Ако Украйна разполагаше с такава защита, би трябвало НАТО да осигури военна защита и, ако е необходимо, да влезе във война. “Да. Да, няма съмнение за това”, казва Стевен Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания. “Ако Украйна беше страна от НАТО, тогава бихме говорили за нашествие и окупация на част от страната без съгласието на нейното централно правителство”, заявява той.

Ако Русия направи същото нещо в страна от НАТО, например в една от балтийските републики със значително руско малцинство, то “член 5 би предписал задължение за отбрана на тази страна, включително използването на военна сила”, казва Блокманс. “Ако Русия поеме този риск, за съюзниците от НАТО няма да има връщане назад от ръба на войната”, добавя той.

Опасенията от Русия са такива, че сега някои искат НАТО да изпрати сухопътни сили в балтийските държави, които да противостоят на заплахата от Москва. “Засиленото присъствие на съюзниците от НАТО в нашия регион ще е от ...

Свързани новини: