Безнаказаният Путин

Анексирайки Крим, Владимир Путин се държеше като Кръстник. Той обяви на Русия и на света: на тази хартия ще бъде или вашият подпис, или вашият мозък. Тази политика се оказа ефикасна, макар че не се знае за колко време.

Във вчерашното си обръщение Путин каза това, което мисли: че неговият режим се чувства напълно безнаказан и ще прави каквото си иска. Крим е само първата стъпка в неговите сънища за могъщество. Но все пак не каза всичко.

Имаше много лъжи и манипулации във всеки абзац от неговата реч, но лъжите и манипулациите са неделима част от начина на мислене на Путин за света. Да се анализират всички нюанси на обръщението му е загуба на време.

Всъщност президентът на тази толкова могъща, а днес толкова самотна Русия пое по пътя на конфронтацията с останалия свят. Кани партньори на разговори и веднага заявява, че те действат “брутално, безотговорно и непрофесионално”. В това има нещо от духа на “Бесове” на Достоевски, защото създава свят, който не съществува и никога не е съществувал.

Какво общо има Косово, където албанците бяха преследвани, с положението на жителите на Крим, които никой никога не е преследвал? Какво трябва да означава това презрение към украинското правителство и парламент; какво трябва да означава определянето на властите в Украйна като “фашисти и антисемити”?

Кримските татари няма да повярват на приказките за фашисти, управляващи Украйна, защото не са забравили масовото, жестокото, убийственото депортиране на своя народ, извършено от сталинския НКВД.

Путин се позовава на историята на Русия, дискриминирана през последните три века от целия свят. Наистина, трудно можем да си представим по-болезнена дискриминация от тази по времето на Екатерина Втора, на цар Николай “Палкин” или на Йосиф Сталин, освободител на народите и велик езиковед.

Освен това Путин плаши руснаците и украинците, че “ние и вие, руснаци и украинци, може в недалечно бъдеще съвсем да загубим Крим”. Не уточнява обаче кой - може би пак поляците или литовците - точат зъби да превземат Севастопол.

Путин твърди, че “не можехме да оставим в беда” жителите на Крим и тези думи предизвикват тъжна усмивка - това е цитат от Леонид Брежнев, когато през август 1968 г. обосноваваше интервенцията в Чехословакия.

“Ние желаем - казва Путин - Украйна да бъде силна, суверенна, самостоятелна държава” - това пък са думи на Сталин по адрес на Полша през 1945 г. Няма да напомням - направиха го вече мои приятели, руски демократи - думите на Хитлер от времето на Аншлуса и завладяването на Чехословакия.

Историята описа кръг. Това е истинският край на историята - на историята на мечтите за свят, управляван от демократични ценности и пазарна икономика. Ако демократичният свят не разбере, че сега вече е неуместна традиционната вяра в компромисите на дипломатите и че трябва да бъде намерен достатъчно силен отговор за сдържане на имперската и бандитска политика на Путин, тогава ще се задейства такава логика на събитията, за която днес е страшно дори да помислим.

Бандитизмът може да бъде спрян само със сила.

С уважение и гордост мисля за политиката на полската държава и настроенията в полското общество. Много високо можем да оценим разсъдливата и решителна полската политика.

Но трябва да разберем, че сега сме свидетели на края на най-хубавия четвърт век от полската история за последните четири столетия. Започна време на тектонични трусове. Да оценим това, което сме постигнали, и сега да се научим да го пазим.

От друга страна, знаем, че Кръстникът е свършил зле, нищо по-хубаво не предвиждам и за руския му плагиатор.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: