Нито вълк, нито брат, човек за човека е българин...

/КРОСС/Има ситуации, в които човек разбира какъв подъл, прогнил, нещастен и мрачен живот живеем. Можем с години да се самозаблуждаваме, че нещо се е променило, но после се случва събитие, което ти показва отново и отново кръвожадната истина - всичко си е останало същото. Кой допусна България да се превърне в място, където хората могат да умрат без никой да се заинтересува от тях, изолирани, нежелани, непотребни!? Преди малко прочетох, че най-тежкият българин, 270 килограмовият Иван Генов от Стражица, е издъхнал в дома си и то в страшна агония. Сигурно новината нямаше да ми направи впечатление, ако преди време не бях гледал репортаж за него. Преди около половин година гледах по телевизията как Генов се оплаква, че нито една болница не иска да го приеме. Официалният мотив бил, че нямало легло, което да го издържи. Човекът имаше вид на обречен. Той знаеше, че без лечение, с неговото тегло, е обречен на бавна и мъчителна смърт. И само мога да си представя какво е усещането да знаеш, че умираш, но никой да не си мръдне пръста, за да ти даде поне малък шанс за живот. Това е оскотяващо и разтърсващо преживяване. Дори и безнадеждно болните от рак, които също знаят, че дните им са преброени, поне получават някаква помощ, някакъв вид утеха, а Иван Генов - видях го в очите му - знаеше, той знаеше, че никой няма да му помогне. Дори и телевизионните репортажи не го спасиха

Прочети цялата новина

Свързани новини: