С какви санкции разполага Обама срещу Путин?

Русия подлага на изпитание външнополитическите инструменти на САЩ 

Асошиейтед прес

Агресивният начин, по който Русия анексира Крим, е тест за главните постулати на външнополитическата философия на президента Барак Обама: вярата му в силата на пряката дипломация, предпочитанието му към икономическите санкции като наказание и склонността му да действа предпазливо, за да избегне създаването на по-сериозни проблеми в дългосрочен план.

Въпросът пред Белия дом е дали мерките, които не успяха да попречат на руските апетити към Крим, са достатъчно твърди, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на руските действия? И ако стане ясно, че те продължават да са недостатъчни, какво друго е готов да предприеме Обама, за да обърка сметките на Путин?

Наборът от допълнителни възможности изглежда ограничен. Белият дом казва, че военният отговор не влиза в плановете, а официални лица засега отхвърлят призивите за доставки на военно снаряжение на едва прохождащото украинско правителство. САЩ вместо това вероятно ще се фокусират върху финансова помощ за Украйна и още по-строги санкции срещу руски официални лица, които Белият дом смята за отговорни за кризата.

Говорителят на Белия дом Джей Карни обеща в сряда, че “ще бъдат взети още мерки”. Той подсказа, че финансовите наказания могат да засегнат и руския оръжеен сектор, богатите олигарси и още кремълски служители.

А вицепрезидентът Джо Байдън, опитвайки се да разсее опасенията на страните, които са близо до руските граници, каза в Литва, че САЩ ще отвърнат на всяка агресия срещу натовските съюзници. “Ние сме с вас!”, увери ги той.

Досега обаче санкциите, наложени от САЩ и ЕС, не успяха да обуздаят Путин. Не помогнаха и преките призиви на Обама към Путин в четири дълги телефонни разговора, нито пък усилията му да изолира Русия в международен план, като решиха заедно със съюзниците да прекратят подготовката за икономическата среща на върха, на която Путин трябваше да домакинства това лято.

“Сами се поставихме в ъгъла, в много неудобно положение. Путин съвсем правилно прецени, че сме доста ограничени във възможностите си в тази ситуация”, каза Роза Брукс, професор по международно право от Джорджтаунския университет, която работеше в Пентагона по време на първия мандат на Обама.

Почти всяка наказателна мярка или предупреждение от страна на САЩ бе посрещната предизвикателно от руския лидер. Часове след като САЩ и ЕС наложиха първата серия от блокиране на авоари и други санкции срещу руски и украински служители, Путин формално призна независимостта на Крим от Украйна. На следващия ден той подписа договор, с който Крим стана руска територия.

“Ако натискате една пружина твърде силно, в един момент тя ще “удари” обратно. Това не трябва никога да се забравя”, каза руският президент в една пламенна реч във вторник.

Кримската криза стана “гореща точка” в нов спор между Изтока и Запада. Русия вкара войски на полуострова, след като подкрепяният от Кремъл президент избяга от столицата Киев в разгара на протестите срещу решението му да се откаже от плановете за задълбочаването на връзките с Европа. В неделя избирателите в Крим с огромно мнозинство гласуваха за присъединяване към Русия. В сряда руски войски завзеха военни съоръжения из целия полуостров.

Белият дом заклейми руските действия като нарушение на международното право и отказва да признае руското анексиране на Крим. Действията на Путин изложиха Обама на нови критики от републиканците, според които президентът, който вече е във втория си мандат и политически отслабен, изглежда нестабилен на международната арена. Сенаторите републиканци Джон Маккейн и Линдзи Грейъм призоваха Обама да окаже военна помощ на Украйна във вид на малки оръжия и муниции, както и невоенна помощ на правителството в Киев.

“Западът трябва да накара Русия да си плаща, и то в реални разходи, за ...

Свързани новини: