Цеков: Президентът се постави над закона и под партийния ботуш на ГЕРБ

Открито неуважение към върховенството на закона, продиктувано от неприкрит партиен слугинаж. Това представлява актът на президента Плевнелиев за назначаване на членове на ЦИК.

Отказвайки да изпълни изричната разпоредба на Изборния кодекс относно съотношението между парламентарно представените политически сили при назначаването на членове на ЦИК, г-н Плевнелиев се постави над закона и в същото време за пореден път доказа, че е под партийния ботуш на ГЕРБ. Или, както се изразих още при избирането му – имаме си президент на повикване в Банкя.

За какво става дума? Изборният кодекс в чл. 46, ал. 8 предвижда с пределна яснота, че:

"При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7, се запазва съотношението между парламентарнопредставените партии и коалиции, като партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарнопредставени, имат право на по един свой член в Централната избирателна комисия. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията."

Членовете на ЦИК по ал. 7, за които се говори в посочения нормативен текст са ръководството на ЦИК, което се състои от четирима души председател, двама заместник-председатели и секретар(чл. 46, ал. 3). За разлика от начина на сформиране на членския състав на ЦИК, който се подчинява на пропорционалното съотношение между парламентарно представените политически сили, изборът на ръководството на ЦИК се основава на паритетния принцип. С други думи, при ръководството на ЦИК големината на парламентарните групи няма значение – кодексът изисква само да бъдат излъчени от различни политически сили. Не е така обаче при членовете на ЦИК, които се назначават от президента. Какво казва Изборният кодекс в случая? Казва ясно и непротиворечиво следното: президентът трябва да спази съотношението между парламентарно представените партии и коалиция, когато назначава членове на ЦИК, като освен това спази още три изрично посочени изисквания. Първото е, че при определяне на величината на квотите, предложени от партиите в парламента, не се взема предвид състава на ръководството на ЦИК. Второто изискване е, че извънпарламентарни политическите субекти, които имат свои представители в Европейския парламент имат фиксирано право на един член на ЦИК. С други думи, когато има подобни предложения, те се изключват от преценката на съотношението между парламентарните партии. И трето, представителите на една партия или коалиция не могат да имат самостоятелно мнозинство в ЦИК.

Хайде да видим какво означава това в числа в конкретния случай. Общия състав на ЦИК е 19 члена. От тях 4 са ръководство, а 2 са предложени от оправомощени според кодекса партии и коалиции, които имат представителство в европарламента. Следователно, президентът следва да назначи 13 члена, извън ръководството и двамата представители на "Синята коалиция" и НДСВ. При назначаването на тези 13 члена е обвързан от спазването на съотношението между парламентарно представените политически сили. "Съотношение" е математически термин, използван от законодателя, за да даде метода и рамката, в която може да се упражни даденото от Изборния кодекс (не от Конституцията, както невярно прозвуча днес пленарната зала на НС!) правомощие на държавния глава да назначи членове на ЦИК. Става дума за нормативен акт и то от висока с техен – кодекс, а заедно с това става въпрос за конституиране на висш независим държавен орган. Затова е от особено значение смисълът и съдържанието на термина "съотношение между..." да се изяснява, ако въобще има неяснота, като се прилагат принципите на тълкуване в правото. Подчертавам, принципите на тълкуване в правото, установени от правната доктрина, а не партийни и политически аргументи или изсмукани от пръстите политологически размисли на някой президентски чиновник.

Прилагането на принципите на лингвистичното и систематично тълкуване показва, че терминът, който законодателят, задавайки критериите на които трябва да се подчини президентския указ за назначаване на членове на ЦИК, употребява математическия термин "съотношение". Смисълът и съдържанието на този термин в науката е ясен – връзката между две числа, изразена чрез частното на тяхното деление. Ако се изчисли съотношението: численост на парламентарна група към общия брой на депутатите и се отнесе към 13-те члена на ЦИК, които президентът трябва да назначи, извън ръководството и с изключение на фиксирания брой членове, излъчени от извънпарламентарни партии с европейско представителство, нещата изглеждат така. Разликата в числеността на групите на ГЕРБ и БСП не е достатъчна като съотношение, за да даде предимство в броя членове на ЦИК за едната или другата партия и те трябва да имат равен брой членове – по петима. ДПС трябва да има двама членове, а "Атака" един. В правната догматика се прилага и аргументът за деонтична балансираност, тоест за симетрия между предоставените от едно нормативно предписание права и съответните задължения. В случая правото на президента да назначи членове на ЦИК е обвързано с точно спазване на математическото съотношение между числеността на отделните парламентарни групи и броя на техните представители в ЦИК.

Президентът не спази Изборния кодекс, очевидно, за да обслужи ГЕРБ, които му предложиха повече членове, отколкото им се полагат по закон. Надявайки се очевидно да постави всички пред свършен факт, г-н Плевнелиев обаче забрави, че подобни безпринципни действия в разрез с духа и буквата на закона, винаги имат последствия. И правни, и политически. В случая, Народното събрание, за да гарантира спазването поне в някаква степен законовите изисквания, които президентът пренебрегна, отказа да избере посочения от ГЕРБ кандидат за заместник-председател на ЦИК. Юридически това няма да попречи на конституирането и работата на комисията, защото тя вече има избрани, съответно назначени, достатъчен брой членове за постигане на необходимия кворум за законност на заседанията (повече от половината от членовете й – чл. 52, ал. 3 от Изборния кодекс), има и легитимно избрани от парламента председател и секретар, които са оторизирани да подписват нейните решения и протоколи. Така че "контрата" остава у ГЕРБ и техния президент, който в случая се престара с партийния слугинаж и се постави над закона.

Нека сме наясно - тук не става дума за партийни аритметики или за незначителен въпрос. Истинската тема е дали България има президент, който служи на Конституцията и върховенството на закона, което значи и на интересите на българската нация, или е обикновена маша на партията и олигархичния кръг, които го направиха президент в най-манипулираните президентски избори, които сме виждали след 1989 г. Независимо от кухите, високопарни и напълно несъстоятелни фрази, с които президентът е мотивирал въпросния свой указ, няма как да се прикрие истинската юридическа и политическа същност на този акт – погазването на върховенството на закона е антидемократично и антиевропейско.

За съжаление, днес с откритото си несъобразяване с разпоредбите на Изборния кодекс, г-н Плевнелиев за пореден път доказа, че не е на висотата, която Конституцията предполага за държавния глава. Което е обида за държавността и за европейските ценности

Прочети цялата новина

Свързани новини: