ЕС пак се залавя да намалява енергийната си зависимост от Москва

Лидерите на Европейския съюз поръчаха на Европейската комисия да разработи до юни план за действие за намаляване на енергийната зависимост на общността от Русия, но очаквано не стигнаха до съгласие за налагането на икономически санкции срещу Москва заради обявената от Запада за незаконна анексия на Крим.   В петък лидерите на Европейския съюз и временното правителство на Украйна подписаха и политическата част от споразумението за асоцииране.   Европейският съюз реши още да разположи наблюдатели в Украйна, ако до дни не бъде постигнато споразумение за изпращане на представители на ОССЕ. Брюксел заяви още, че "всякакви по-нататъшни действия на Руската федерация за дестабилизиране на положението в Украйна ще доведат до допълнителни и мащабни последици за отношенията между Европейския съюз и Русия в широк спектър от икономически области".   ЕС отново се заема с най-силно зависимите страни от Москва   Лидерите на Европейския съвет възложиха на Европейската комисия да извърши задълбочен анализ и да представи до юни всеобхватен план за намаляване на външната енергийна зависимост на ЕС и особено на най-силно енергийно зависимите държави"   В момента доставките от Русия покриват около 60 процента от нуждите на ЕС от нефт и газ.   Това е пореден опит на ЕС за последните десетина години. Първият беше през 2006 г. след първата газова криза между Русия и Украйна, последвана от втора през 2008 г., за да се стигне до спиране на кранчето към Европа в началото на януари 2009 г. Досега обаче няма постигнати значителни резултати в тази насока.   Киев да предприеме бързи реформи   Както бе планувано в петък, в Брюксел бе подписана политическата част от споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. Първите парафи под документа сложиха председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. След това документът беше подписан и от министър-председателя на Украйна Арсений Яценюк, както и от представителите на всички страни членки на ЕС. Споразумението трябваше да бъде подписано през ноември, но една седмица по-рано украинското правителство на тогавашният премиер Микола Азаров прекъсна процеса на подготовка за подписването.   Това стана причина за началото на масовите протести на опозицията, които прераснаха в ожесточени сблъсквания със силите на реда и смяната на властта в Украйна.   ЕС обяви, че е готов да подпише икономическата част от споразумението за асоцииране с Киев, но не се посочва срок за това. Предвижда се първата среща по политическия диалог с Киев да бъде през април.   ЕС препоръча на украинското правителство бързо да започне амбициозна програма за структурни реформи, включително борба с корупцията и мерки за повишаване на прозрачността на всички фискални операции.   Лидерите на ЕС разшириха и наказателния списък срещу руски граждани   Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че на Русия може да бъдат наложени икономически и търговски санкции в случай на по-нататъшно изостряне на украинската криза.   "Готови сме да пристъпим към трета фаза, ако ситуацията в Украйна се изостри още повече. Става въпрос за икономически санкции и ние поискахме Европейската комисия да свърши подготвителна работа за евентуални икономически санкции", каза Меркел след първия ден на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел.   Тя не уточни какво има предвид под по-нататъшно изостряне на ситуацията, но неин сътрудник заяви, че санкции ще бъдат наложени, ако руски войски навлязат в Източна Украйна.   По думите на Меркел евентуални санкции може да включват ограничения за продукти от Крим.   Френският президент Франсоа Оланд заяви, че сред 12-те нови имена, добавени към списъка на санкционираните от ЕС лица, има руснаци и кримчани. С тях общият брой на лицата в списъка достигна 33 и по думите на Оланд много от тях се припокриват с хората, на които САЩ наложиха подобни санкции.   "Ние добавихме 12 души в съгласуваност с американците", каза той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: