Котоошу стана предводител на полубогове

Датата е 20 март 2014 г. В далечна Осака един българин бърше сълзите си пред насъбралото се множество. Трудно е дори на исполин като него да сдържи емоцията си, защото току-що е обявил официалното си слизане от дохиото. От онзи глинен кръг, където стъпват само полубоговете, какъвто е и той. На 31-годишна възраст Калоян Махлянов, станал известен по цял свят като Котоошу, сложи край на своята забележителна кариера в професионалното сумо – спортът, който в Япония е повече от религия. „12 години се опитвах да давам най-доброто от себе си и се радвам, че станах сумист от най-високо ниво”, заяви Котоошу. Ден по-рано той преустанови участието си на провеждащия се там Голям пролетен турнир „Хару Башо“ заради контузия в рамото, станала причина да запише само 1 победа от 10 срещи. И ако досега Калоян успяваше да се справи с травмите в коляното, в лакътя и къде ли още не, то изваденото рамо не му даде много шансове. Случи се в третия кръг на турнира във Фукуока миналата година. Двамата със съперника му Шоходзан се сграбчват в схватка, от която губят равновесие и политат към публиката. Българският великан обаче се озовава отдолу и противникът му стоварва своите 150 кила върху рамото муКонтузията е тежка, но Котоошу решава, че няма да се оперира. Възстановяването обаче не става с магическа пръчица, а това му коства слизане в по-долен ранг. След 47 състезания той се връща на позиция „секиваке“, на която за последно бе през 2005 г. „Въпреки контузиите, не съжалявам, че продължавах да се състезавам“, призна Котоошу пред журналистите в Осака. А място за съжаление наистина няма. Макар да не стана велик шампион – „йокодзуна”, Калоян Махлянов е едва 16-ият чужденец и първият българин, който се състезава в най-висшата дивизия на японския спорт „макуучи”, до която стига рекордно бързо - само след 11 турнира. През 2005 г. става първият европеец с ранг „одзеки”, а на 24 май 2008 г. печели най-високото отличие – Купата на Императора, което не е правил нито един от Стария континент в 2000-годишната история на японското сумо. “Българското кисело мляко вече не е най-известната експортна марка на страната в Япония”, написа местният “Джапан Таймс”, след като Котоошу вдигна 29-килограмовия трофей при това в Меката на сумото – дворецът “Риогоку Кокугикан” в Токио. По време на парада на победителя екзалтирани тълпи се стичат по уличите на многомилионния град, за да видят Дейвид Бекъм на сумото, както наричат българина заради западното му излъчване и чаровната усмивкаЛично председателят на сумо асоциацията Китаноуми (55-и велик шампион и най-младият „йокодзуна” в историята), връчи купата на Калоян, който завърши 15-те срещи в турнира с 14 победи, включително и над двамата действащи тогава велики шампиони - Асашорю и Хакухо. За тези му две победи Японската сумо асоциация му отпусна допълнително по 40 000 йени ($387 за всяка) месечен бонус до края на кариерата му. Освен това купата му донесе 10 млн. йени ($97 000) в личната сметка и още много други награди на обща около 30 млн. йени (близо $291 000), сред които хиляди тонове ориз и стотици опаковки сок, но също и нов модел японски автомобил с осигурени 1000 литра безплатно гориво.След всичко, което е постигнал на дохиото, Котоошу можеше спокойно да се оттегли от сумото. Това обаче означаваше да си тръгне и от Япония, която той вече приемаше като свой дом. Още повече че през 2010-та се ожени за местната чаровница от знатен род Асако Андо, която година по-късно му роди и син Кирил. Според строгите правила на традиционния спорт обаче, ако няма японско гражданство, всеки чуждестранен сумист е длъжен да напусне страната веднага след края на състезателната си кариера. И тъй като двойното гражданство не е разрешено, на Котоошу не му остана нищо друго освен да предприеме неприятната процедура по отказ от българскотоБюрократичната машина обаче се движи тежко и Калоян трябва доста да постиска зъби, преди да може да се откаже от сумото. От началото на февруари той вече е японски гражданин като прие фамилията на съпругата си и вече може да работи и като треньор. Въпреки че все още няма лиценз за треньор “оягата”, като бивш “одзеки” може да бъде наставник в следващите 3 години след приключване на кариерата си на борец, като в този период ще запази прозвището си Котоошу. „Още вчера ми се обадиха от Японската сумо асоциация, за да ми съобщят радостната вест, че Калоян вече е „оягата“ и става шеф на една от 50-те школи по сумо в Токио - заяви за „Монитор“ Първата дама на българското сумо Лиляна Кънева, която изживя първите стъпки на Котоошу в Япония. – Няма да забравя колко трудно му беше в началото и как искаше да се връща, но след толкова години упорит труд всичко се връща. Сега той ще бъде сред най-уважаваните в японското общество, ще бъде почитан от всички, ще е един вид водач на полубоговете, за каквито се смятат сумистите“, допълни Кънева. Тази нова длъжност в професионалния път на българина пък води до подобно отношение и към неговата съпруга, която става „оками“ на школата. „Подобна двойка се ползва с изключителен престиж в обществото и всички им се кланят“, разказа още Кънева. За да стане „старейшина” обаче Калоян Андо трябва да закупи специална акция, наречена „тошийори-кабу”. Тези ценни книжа се издават само от Японската сумо асоциация. Проблемът е, че съществуват едва 105 такива документа и в момента всичките са заети. Акцията може да бъде безсрочна или докато притежателят й навърши 65 години, което ги прави още по-скъпи и в момента се продават за около 500 млн. йени или около 3,5 млн. евро.Когато обаче имаш силен дух и още по-силно желание да продължиш да правиш с любов това, което умееш, няма как и на този проблем да се намери решение, убедени са близките на Котоошу.

Две години след пристигането си в Страната на изгряващото слънце Котоошу намира своята изгора. Къде се запознават двуметровият исполин и крехката Асако Андо, остава загадка, но връзката им устоява на всички препятствия по пътя си.Сред строгите забрани в сумото е и тази, че бойците не трябва да докосват, излизат или да живеят с жени, с които нямат брак. Единственото, което могат е крадешком да разменят погледи и усмивки. Така цели пет години продължава мълчаливата тайна любов между Котоошу и Асако. Едва през 2009 г. двамата се сгодяват, а през 2010-та сключват и брак. Година преди сватбата обаче Котоошу нарушава японските традиции и води годеницата в родната Джулюница, където са посрещнати с хляб и сол.Асако е с 3 години по-голяма от Калоян, завършила е английска филология и е образец за безупречен стил в обличането и поддържането на външния си вид, както и на дома по японските традиции. Родителите й са уважавани и заможни лекари, които имат собствена клиника.Церемонията по бракосъчетанието на Калоян и Асако е издържана по будистките традиции. Ритуалът започна в един от най-известните японски храмове „Мейджи джингу”. След това кортежът се насочва и към християнска църква в знак на уважение към младоженеца. На официалния прием в хотел „Токио” присъстват 600 гости. Котоошу през цялото време е облечен в черно официално кимоно, а Асако сменя няколко тоалета и прически. Чак след сватбата им разрешават да живеят заедно. Освен всичко друго на Асако се налага да изпълнява и функциите на шофьор на съпруга си, тъй като на сумистите не е разрешено да управляват автомобил. След раждането на сина им Андо живее с малкия при родителите си докато Калоян е по турнири, а после се прибират в дома им в Токио.

2-годишният вече син на Котоошу и Асако – Кирил, макар и индиректно е кръстен на императора на Япония Акихито. Като се родил малкият, баба Цецка искала да носи името на сина й. Самият Калоян обаче не се съгласил заради трудното му произнасяне на японски. Той се спрял на Кирил, особено като разбрал, че при изписване на името единият от йероглифите е като на императора. В това бащата видял добра поличба за бъдещото щастие на сина си и го кръстил Кирил. Великият сумист показа за първи път своя наследник в храма „Ясукуни” в Токио, когато той навърши 4 месеца. Тогава на живо го видяха над 13 000 японци, а най-силните „рикиши” (бойци) изпълняват церемониални танци и провеждат демонстративни борби в негова чест. Името на Котоошу пък идва със самия него и ясно сочи произхода му. Всички бойци от школата „Садогатаке” имат в началото на името си „Кото“, което означава музикален инструмент с 13 струни, подобен на арфата. „Ошу“ пък е японската дума за Европа, която пасва напълно на първия представител на този континент в професионалното сумо.

Ако не бе станал спортист, Калоян Махлянов може би щеше да е готвач. Предположението е на неговата майка Цеца Махлянова, която признава, че още от малък синът й обичал да хваща черпака. Готварските му умения тогава започвали и завършвали главно с палачинки и пържени картофи, с които гощавал децата от махалата, но иначе си умирал за мусака и баница с кисело мляко. Именно последната стана истински хит сред японските туристи, които заливаха търновското село след триумфа на Котоошу през 2008 г.Иначе спортната кариера на никому неизвестното момче от Джулюница започва от спортното училище във Велико Търново, където тренира борба. След завършването е приет в НСА със същата специалност. Именно там за пръв път се запалва по сумото и решава да се насочи към този спорт. Всъщност, една от причините е и високият му ръст от 203 см, който изобщо не е от полза за борците. Кариерата на Калоян в сумото тръгва стремглаво нагоре. През 2000 г. е обявен за най-добрия състезател в Европа за възрастта си в категория до 100 кг. Птичето обаче каца на рамото му две години по-късно. През 2002 г. той се състезава в открития шампионат по сумо в Германия. Изявите му са впечатляващи и той е представен на „йокодзуна” Котодзакура, ръководител по онова време на школата „Садогатаке”. Още същата година българинът заминава за Япония и дебютира на професионалното дохио.

Прочети цялата новина

Свързани новини: