Или ние, или потоп - избори в Македония

“Тези избори няма да бъдат обикновени избори за президент. Тези избори, заедно с парламентарните, са нещо много повече - те са тест за зрелостта на нашата държава и народ”, заяви Стево Пендаровски, кандидат на Социалдемократическия съюз за Македония СДСМ за предстоящите избори за президент на Македония.

Подобно на него, лидерът на СДСМ Зоран Заев в последното си интервю сведе изборите на 13 и 27 април до окончателен избор: “Гражданите на Македония няма да позволят да продължи тази агония, предизвикана от властта. Ще изберат истината вместо лъжата. Благосъстоянието вместо бедността. Справедливостта вместо несправедливостта. Свободата вместо страха. Демокрацията вместо диктатурата”.

С тази реторика СДСМ сведе двойните избори президентски и парламентарни до съдбовни и носещи характеристиките на референдум. Но това не е единственият път, когато изборите са обявявани за ключови. Няма партия на политическата сцена, която да не се е опитала да нарича изборите съдбовни, след които държавата или ще разцъфти, или ще пропадне, да заявява, че изборът е между определена партия и потоп. Краткият анализ на предишните три изборни цикъла показва, че тази тактика най-често е била използвана от опозиционния СДСМ и така, както сега прави Заев, Бранко Цървенковски обявяваше изборите за съдбовни през 2011 г. и 2013 г.

Експертите казват, че няма нищо по-драматично и психологически по-напрягащо, което да притисне по-силно гражданите да излязат през април и да гласуват за някоя партия, от това, че ситуацията е крайна, ключова, преобръщаща, драматична. Все пак те посочват, че ключът е предлагането, а не в предизвикването на страх.

Предсрочните избори през 2011 г. също бяха обявявани за съдбовни и ключови. Тогава Цървенковски прие предложените от Никола Груевски избори с думите: “Уважавани граждани, очакват ни трудна битка и важно решение. Решение, от което ще зависи бъдещето на нашата страна, на всички нас. Заедно с вас ще вървим докрай, отиваме на избори!”

Управляващата ВМРО-ДПМНЕ тогава водеше кампания, че изборите са ключови и имат значението на референдум, и свърза съдбовното в тях с тъкмо с изхвърлянето от властта на преходния лидер Цървенковски. Така например, на уеб страницата на партията на Никола Груевски, в описанието за парламентарните избори през 2011 г. пише: “Тези избори бяха оценени като ключови за определяне на бъдещето на гражданите и правенето на разлика между прогресивните политици и политиците от времето на прехода”.

Силно подчертаното “Да” при ВМРО-ДПМНЕ и “За” - при СДСМ, на плакатите през 2011 г. изглеждаше много мотивиращо за гражданите да излязат да гласуват.

И миналогодишните местни избори бяха обявявани за съдбовни и със значението на референдум. Тогава Цървенковски каза за тях: “Време е за решаваща битка. Чака ни референдум за нашето бъдеще. Това са местни избори, от които ще зависи всичко. Сега се решава да бъдеш или да не бъдеш и затова няма място за колебливост, пазарлъци и договорки”.

За това, че СДСМ съзнателно е водила такава “съдбовна кампания”, говори и документът, качен на уеб страницата на СДСМ за работата на Центъра за комуникации с обществеността на тази партия за периода 2010 г.-2013 г., където сред стратегическите цели на кампанията за местните избори през 2013 г. пише за “създаване на усещане, че местните избори са референдум за бъдещето на държавата и първа стъпка към промяна на тази власт”.

За пръв път за референдум на изборите тогава говори и една от партиите от албанския блок. Лидерът на Демократичната партия на албанците ДПА Мендух Тачи на няколко пъти заявяваше, че изборите имат значение на референдум, тъй като с победа на местните избори ДПА ще отвори път за поставяне на своите искания.

Трябва да отбележим, че реториката за съдбовни избори този път тръгна от управляващата ВМРО-ДПМНЕ. На конгреса, на който Георге Иванов бе избран за кандидат за президент, Груевски ...

Свързани новини: