Политическо земетресение ли е пробивът на Националния фронт?

Ако Марин льо Пен е права, случило се е земетресение: двупартийният модел е мъртъв, заместен от трипартиен на Френската социалистическата партия (ФСП), Съюза за народно движение и Националния фронт. Безспорна победителка в първия тур на местните избори, дъщерята на Жан-Мари льо Пен подчерта колкото можеше повече преднината си в телевизионните програми в неделя и коментира, че пробивът на местно ниво, осъществен от нейната партия, ще повлияе върху целия политически пейзаж. Според нея двете други партии няма какво друго да сторят, освен да прояват сдържаност. Днес те не са нищо повече от сянка на самите себе си, прекалено слаби да попречат на неудържимото нахлуване на Националния фронт в избирателните урни, каза Льо Пен.

Аргументи в подкрепа на тезата на председателката на Националния фронт не липсват. Заради рекордно ниската изборна активност, която вероятно е допринесла за резултата на нейната партия, националистите отбелязаха успех. Те победиха левицата още на първи тур в Енен-Бомон и излязоха начело в още десетина града като Безие, Сен-Жил, Фрежюс, Перпинян. Партията се класира на второ място в още редица градове като Ним, Кавайон, Истр или Вилньов-сюр-Ло. Националният фронт освен това отбеляза пробив в толкова различни градове като Марсилия, Мец, Лил, Сен-Етиен, Амиен или Кемпер.

Като решаващ фактор за това кой ще управлява в над 200 града, където беше организиран вот с трима кандидати заради присъствието на Националния фронт, партията е сигурна, че ще бъде в центъра на вниманието и при балотажа. Тя ще наблюдава противопоставянето между левицата, която иска републикански фронт срещу националистите и десницата, която го отхвърля, ще се забавлява, всявайки паника в щаба на Съюза за национално движение, че е готова да сключи съюзи тук или там.

Още по важно е, че Националният фронт ще излъчи повече от хилядата общински съветници, на които се надяваше. Но да се говори за край на двупартийния модел на местно ниво въпреки всичко е погрешно. Защото моделът не е този: ако десницата е свикнала да управлява сама, социалистите, които през последните години като цяло доминираха на местно ниво, работеха на принципа на плурализма. Те сключваха съюзи с други леви партии (зелените, комунистите) или с партии от центъра. Впрочем, разчитайки на рефлекса за съюзяване между двата тура на изборите, социалистите се надяват да смекчат поне малко поражението си следващата неделя: на зелените и комунистите често им се удаваше да окажат по-голяма съпротива от тях.

Преди да заяви, че е важен фактор на местно ниво, Националният фронт трябва да възстанови предишните си позиции, защото той се завръща отдалеч. През 1995 г. партията спечели изборите в три града: Тулон, Маринян и Оранж, където показа, че не знае как да управляа. След това той изгуби всичко заради раздора между Жан-Мари льо Пен и Брюно Мегре през 1999 г. Сега Националният фронт тръгва отново от нулата и трябва да демонстрира борбеност, ако иска да се превърне в голяма партия с цялата мрежа от важни постове, която върви в комплект с този статут.

Но Марин льо Пен се движи с динамика, която не се ограничава само до местните избори. Нейната стратегия е тази на снежната топка: всяка победа води до друга, по-голяма от предишната. В момента, след като събере точки на вота през март, тя мечтае да бъде възнаградена на европейските избори през май. Тя иска да задмине Съюза за национално движение и ФСП, като яхне недоволството от кризата и недоверието към Европа. Социологическите проучвания показват, че това не е невъзможно. След това през 2015 г. идват регионалните избори, където тя разчита да консолидира постиженията си на местно ниво. А всичко това ще доведе до президентските избори през 2017 г., където ...

Свързани новини: