Странното възраждане на републиканска Америка

Демографията и други фактори са срещу Голямата стара партия, но електоралните й надежди са високи

* * *

От години хората предричат смъртта на Републиканската партия. Намаляващият дял на белите в населението на САЩ и разпространението на ценности на толерантността като подкрепата за гей бракове щели постепенно да ликвидират привлекателността й. Но Голямата стара партия разполага с начин да устои на пук на тези прогнози.

Предстоящите избори в средата на мандата през ноември е малко вероятно да направят изключение, макар че лагерът на републиканците за следващите президентски избори изглежда по-силен от когато и да било след 2000 г. Наистина в един момент може да дойде това “утре”, което предричат на партията. Но засега “днешният ден” се развива доста добре за републиканците.

Да вземем например наближаващите избори за Конгрес. Президентът Барак Обама не пести никакви усилия в набирането на средства, за да запази контрола на Демократическата партия над Сената. Остатъкът от неговия президентски мандат зависи от това. Дори непримирими оптимисти се съмняват, че демократите могат да запазят контрол над Камарата на представителите.

Но колкото повече усилия хвърля Обама за Сената, толкова повече намаляват процентите му. Миналата седмица рейтингът му достигна ново дъно с 41 процента одобрение срещу 54 на неодобрение. Историята показва, че партията на непопулярен президент губи позиции на избори по средата на мандата. Тази година е малко вероятна да обърне традицията.

Републиканците трябва да спечелят шест места, за да си върнат контрола над Сената през ноември. Двадесет и едно от 36-те места, за които ще е битката, се заемат от демократи, а седем от тях са в щати, където през 2012 г. спечели Мит Ромни. За сравнение Обама спечели едва едно от 15-те републикански места. Демократи в трудна позиция като Мери Ландрю от Луизиана и Кей Хаган от Северна Каролина по същество ще се съревновават на изборите срещу Обама.

Те дават ясно да се разбере, че не искат явната му подкрепа и говорят за “Обамакеър” - знаковия му закон за здравеопазването - сякаш е някакъв вирус. Ветеранът в прогнозите Чарли Кук вече оценява шансовете на републиканците на повече от 50:50, че ще контролират и двете камари през остатъка от мандата на Обама. Не е зле за партия в упадък.

Извън Вашингтон републиканците са повече в подем, отколкото в упадък. В 24 щата партията държи губернаторския пост и двете камари на местните законодателни органи срещу едва 16, в които демократите имат пълен контрол. Останалите десет са поделени. Общо 30 щата имат губернатор републиканец.

В някои случаи, като например Тексас, където испаноезичното малцинство е на път да стане мнозинство, е налице зловещо предзнаменование за участта на консерваторите, ако не се откажат от вродения си нативизъм. В други, като например Калифорния, където републиканците от години правят всичко, за да отблъснат имигрантските групи, партията се изправя пред възможността да остане в малцинство за постоянно.

Тези, които не са с бял цвят на кожата, не обичат да ги принасят в жертва за несгодите на обществото. Те също така са склонни да бъдат по-толерантни към фискалното преразпределение, отколкото белите. Да си партия, която е “за малко държава, но големи затвори” не е рецепта за дългосрочен успех за републиканците.

Но има нещо дълбоко закодирано в политическото ДНК на Америка, което преобразува първите поколения социални демократи във второ поколение консерватори. През по-голямата част от 20 век католици като италианците и ирландците са надежден избирателен блок на демократите.

Ричард Никсън и Роналд Рейгън промениха това, отчасти използвайки политически послания, с които да се заиграят с расовите им страхове, и отчасти харесвайки се на стремежите им да се издигнат по-нагоре. Няма правило, което да казва, че избирателите от латиноамерикански произход не може постепенно да преминат в лоното на ...

Свързани новини: