Украинската армия получи заповед да се изтегли от Крим

Украинските военнослужещи в Крим получиха заповед в понеделник да се изтеглят от полуострова, съобщиха световните информационни агенции, позоваващи се на изпълняващия длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов. Решението е взето от Съвета за национална сигурност и отбрана заради заради засилващите се руски военни заплахи за живота и здравето на украинските военни и техните семейства. По-рано през деня руски военни превзеха украинската военноморска база във Феодосия - един от последните военни обекти в Крим, над които се вееше украинското знаме.  Изтеглянето на украинската армия от анексираната територия обаче бе придружено с назряването на огромен проблем при снабдяването на полуострова с електричество, газ и вода. В понеделник руските медии коментират основно колко ще струва приобщаването на Крим към Руската федерация. Превземането на базата Базата във Феодосия бе щурмувана от руските сили в понеделник сутринта. При операцията са ранени няколко украински морски пехотинци, а между 60 и 80 войници са пленени. Операцията е била извършена с леки бронирани автомобили и хеликоптери. Няколко камиона, на които бяха качени и завързани украинските военни, напуснаха базата два часа по-късно, съобщава от украинското военно министерство. "Командирът на батальона Дмитро Делятницки и неговият заместник Ростислав Ломтев бяха хвърлени на земята и ритани в лицата. След това бяха отведени с хеликоптер в неизвестна посока", посочи военното министерство в комюнике. Според ведомството руснаците са поставили като условие за освобождаването на задържаните военни украинските офицери да напуснат Крим и да заминат за Западна Украйна. Няколко часа по-късно бе взето решение за окончателно изтегляне на украинската армия. Всички украински военни в Крим или са минали на страната на Русия, или напускат полуострова, заяви по-късно първият вицепремиер на Крим Рустам Темиргалиев, цитиран от руски медии. Официалните руски медии не споменаха тази сутрин за щурма срещу украинска база в Крим; местните власти наблягат най-вече върху доброволното присъединяване на подобни обекти към руската армия. Телевизия "Росия-1" не пророни нито дума, че на разсъмване руски сили са щурмували украинската база във Феодосия. Държавните агенции РИА Новости и ИТАР-ТАСС също не информираха за атаката, а частната агенция Интерфакс помести новината на специализирания си сайт Интерфакс-Украйна, но не и на главния си портал в Русия. Потърсена от Франс прес за коментар, пресслужбата на руското министерство на отбраната заяви, че няма никаква информация за въоръжен щурм във Феодосия. В същото време министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу пристигна в Крим, където по информация на ИТАР-ТАСС проверил работата на редица обекти и гарнизони на Черноморския флот. Проблеми с електричеството В понеделник населението на Крим започва да се сблъсква и с първите сериозни последствия от откъсването си от Украйна. Големи части от столицата Симферопол останаха без ток. Според властите в Крим Украйна е намалила наполовина обема на доставяната електроенергия на полуострова. Вицепремиерът Рустам Темиргалиев уточни, че намаленото подаване на ток се наблюдава и по трите високоволтови линии, внасящи електричество на Крим. Полуостровът няма собствени мощности. По думите на говорителя на "Крименерго" Виктория Лапшина обаче става дума за авария на два от далекопроводите, станала в 14.00 часа в неделя. За да се избегне срив на цялата електропреносна мрежа, малко преди 20.00 часа е било наредено от "Укренерго" да започне аварийно изключване. Кримският премиер Сергей Аксьонов цяла нощ е събирал данни от Туитър къде няма ток. Сутринта той обобщи: "Намаляването на доставките е опит за шантаж от страна на Киев, за да се опита да изтъргува нещо. Евтини номера на неадекватни хора. Подобни действия при задължения от 16 млрд. долара към Москва могат да се върнат като бумеранг". Според него в най-лошия случай Крим ще премине на почасов режим на тока, като проблемът ще бъде окончателно решен до месец и половина. Кремъл показва склонност за преговори с Украйна От коментарите на руския премиер Дмитрий Медведев обаче стана ясно, че проблемите с доставките на енергия в Крим са далеч от решаване. Той призова за международни преговори, за да се осигурят доставките на енергия и вода за Крим, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА. Крим получава около 80 процента електричеството си, 85% от водата си и голямата част от газа от Украйна. "Този въпрос трябва да бъде решен чрез международни преговори", каза Медведев. Той намекна, че Русия може да действа заедно с Украйна по въпроса. "Трябва да изберем най-добрия начин за снабдяване на полуострова", отбелязва руският премиер. Газов натиск В понеделник руският вестник "Комерсант" прогнозира, че ако Москва се оттегли от споразуменията за базиране на руския Черноморски флот в Севастопол, Киев ще плаща двойно по-скъпо за доставяния газ. Това ще доведе до четворно нарастване на украинския дълг към Кремъл – до 16 милиарда долара. Едновременно с това Киев подготвя искове за стотици милиарди долари за национализираната от Русия украинска собственост на полуострова. В Украйна вече се подготвят морално да плащат по максимални цени за руския газ, отбелязва "Независимая газета". Украинският премиер Арсений Яценюк допуска Русия да вдигне от 1 април цената на газа за Украйна на 500 долара за 1000 кубични метра. Според него Киев не би могъл да се откаже от енергийното сътрудничество с Москва. Новото правителство обаче разработва планове да го свие и да получава газ от страни членки на ЕС чрез реверсни доставки. За целта е нужно решение на "една държава от ЕС, за жалост също зависима от Русия", а Москва разбира това и ще упражни натиск върху нея. "Независимая газета" предполага, че става дума за реверсивни газови доставки от Словакия. В момента Украйна получава реверсивен газ през Полша и Унгария. Словакия може да й осигури трети поток, и то основен за страната, обяснява еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Киев обаче не бива да разчита на съществени отстъпки от Европа. Според украинския енергиен министър Юрий Продан цените на газа "трябва да са пазарни и може да стигнат от около 370 до 400 долара за 1000 куб. м". Натиск през цените С исканите високи цени на газа Русия само се опитва да принуди Украйна да преговаря, смятат експерти. Московският финансов аналитик Валерий Нестеров ги нарича "инструмент за политически натиск". Той смята, че Русия може да намали цените срещу политически отстъпки. А натрупаният от Киев дълг да стане предлог, за да поиска Москва достъп до украинските подземни хранилища и дял от газотранспортната система на Украйна. "В газовите и другите отношения между тези две страни взе надмощие конфронтационната логика, която нанася щети и на двете", коментира пред "Новие известия" политологът Дмитрий Орешкин. "Цената от 500 долара и финансовите претенции на Москва са абсолютно непосилни за украинската икономика", твърди той. Като "единствен резултат от натиска" Украйна и ЕС ще намалят още повече зависимостта си от руските газови доставки. Това ще стане до две-три години "благодарение на шистовата революция и покупките на втечнен газ", прогнозира експертът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: