Украинската криза налага преосмисляне на сигурността в Европа

Асошиейтед прес

След Студената война Швеция префокусира стратегията си за национална сигурност, като заложи повече на разполагане на свои сили в отдалечени конфликтни зони и дори на невоенни предизвикателства като климатичните промени. Критиците, които продължаваха да предупреждават за руска заплаха, бяха обявявани за динозаври. Сега обаче дойде времето на техния аргумент “нали ви казвах”.

“Това беше очевидно погрешна преценка”, каза бившият шведски военен министър Микаел Оденберг, който подаде оставка през 2007 г. в знак на протест срещу съкращаването на военните разходи.

Готовността на Русия да прибегне до военна сила в Украйна беше “сигнал за пробуждане” за много европейски страни, които след рухването на Желязната завеса съкратиха разходите си за отбрана. Някои от тях пренасочиха приоритетите си към международни мисии в Афганистан и другаде, вместо към сдържане на потенциална агресия от Изток. Сега обаче е в ход сериозна преоценка, особено в страни, които помнят грохота на съветски танкове през границите им.

“Ако не вземем бързо мерки, някои от нашите възможности ще отслабнат до такава степен, че скоро изобщо няма да ги има”, предупреди миналата седмица командващият чешките въоръжени сили Петър Павел на конференция по повод 15-годишнината от влизането на неговата страна в НАТО. Само няколко от европейските членки на НАТО спазват поставената от алианса цел да изразходват 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. В същото време Русия харчи над 4% от своя БВП за военни цели.

Притиснати от финансовата криза, европейските бюджети за отбрана продължиха да изтъняват, въпреки че Москва започна военни учения и патрулиране за демонстрация на мускули край европейските граници. През 2007 г. бяха възобновени и полетите на стратегическите бомбардировачи с голям обсег. Въпреки че кратката война на Русия с Грузия през 2008 г. бе предупредителен сигнал, нарастването на руската военна мощ се разглеждаше най-вече като модернизация на занемарените въоръжени сили.

“Мисля, че много хора подцениха желанието на Русия наистина да ги използва”, каза Самюъл Перло-Фрийман, анализатор на глобалните военни разходи в стокхолмския Институт за международни изследвания по проблемите на мира. Според него много е вероятно агресивното поведение на Москва в украинската криза да накара страните близо или край границите с Русия в Централна Европа и около Балтийско море да увеличат военните си бюджети.

Вече има и признаци в тази насока. Чешкият военен министър неотдавна призова за вдигане на военните разходи до 1,5 процента от БВП, макар че все още няма конкретно бюджетно предложение. В момента те са спаднали до 1,1 на сто след поредица от съкращения, които според висши военни подкопават военната готовност на страната.

Литва харчи под 1 на сто от брутния си продукт за военни цели, но сега смята да повиши тази цифра, макар че “е нереалистично тя да достигне заложената от НАТО цел от 2 на сто в краткосрочна перспектива”, каза финансовият й министър Римантас Шаджус този месец. Официални лица в Литва и балтийските й съседи Латвия и Естония призоваха НАТО да придвижи повече ресурси там, включително сухопътни войски и противоракетни отбранителни системи. Алиансът начело със САЩ засили военните си полети над балтийските страни, а Франция предложи миналия петък да добави още четири изтребителя за тази цел.

Трите бивши съветски републики неведнъж са се спречквали с Москва по въпроса за положението на техните рускоезични малцинства. Руският президент Владимир Путин се позова на защитата на руснаците като причина за завладяването на Крим от Украйна и за битката срещу Грузия през 2008 г.

Украинската криза обаче не е станала причина за някакви дискусии в администрацията на президента Барак Обама за промяна на тенденцията към спад на военните бюджети на САЩ - които все още са най-големите в света, или за влагане на допълнителни американски военни ресурси в Европа. ...

Свързани новини: