Р а з д я л а

    Р   А   З   Д   Я   Л   А

                                                 З  а  л  е  з

 

Над Странджа бавно залез крие

последни слънчеви лъчи

 и лодките събират мрежи

 да тръгнат към созополски води.

 

 А в мрака рибните пасажи

 сребреят в лунна светлина

 и губят  се зад  Агалина

 по дългия си път в нощта.

 

 И много залези ще минат –

 години, зими и лета,

 а аз ще си остана все така-

 безумно влюбен в онзи залез!


Ангел Симеонов   






               И З Г Р Е В

 Усмихната утрин над залив вълшебен

 Повдига завеса от тънка мъгла

 И изгревът ален, зад облак надвесен

 Изпраща към морската шир светлина

 

 Събудени птици, без път, без посока,

 политат над златни вълни надалеч.

 Катo ангели бели кръжат в небосводa

 И се завръщат самотни по здрач.



Ангел Симеонов

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: