Управляващите могат да оздравят енергетиката без популизъм

Колкото е да е тежка сегашната ситуация в българската енергетика, има изход от нея както с вътрешни резерви, така и с външна експертна помощ. Управляващите обаче не са съгласни на това, защото не искат независима и прозрачна оценка на състоянието на енергетиката, а и ако се съгласят на такъв борд, ще им се наложи да спазват дадените от него препоръки. Това коментира в интервю за Mediapool Делян Добрев, депутат от ГЕРБ и министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Бойко Борисов. Според него реиндустриализацията не означава изкупуване на фалирали предприятия, а осигуряване на условия за бизнес и на по-евтини енергийни ресурси.   Как се стигна до днешното положение в енергетиката и кой заложи бомбата в нея? Сегашните управляващи твърдят, че това е направило управлението на ГЕРБ, вие контрирате, че причината е в социалната политика през цената на тока. Къде е истината?   Те твърдяха в средата на миналата година, че има резерви в системата и ги използват, за да намалят цената на електроенергията с 5 процента. Ние още тогава твърдяхме, че не трябва да правят социална политика през цената на тока – и сега го твърдим. В резултат на тази политика целият енергиен сектор е в огромна ликвидна криза в момента, най-засегната е НЕК, която не може да изплаща своите задължения. Всъщност, средата на м.г, за да се получи поевтиняването на тока, се направиха редица оптимистични допускания, които не сработиха, заложиха се и 499 млн. лв. приходи от продажба на парникови емисии, които не се получиха. Още тогава беше ясно, че няма как да се получат такива високи приходи от 22 млн. броя квоти, а и пазарът падаше. И се събраха едва 102 млн. лв. Така се стигна до този хроничен дефицит от 400 млн. лв.   Твърдяха също, че са възстановили износа, което, поглеждайки назад и сравнявайки данните от изминалия период и предходния, показа, че в който и да е ден от последните девет месеца спрямо същия период на предходната година разликата е едва 10-15 процента в най-добрия случай. В последния месец разлика почти няма - например износът на 24 март е бил 279 МВ при 274 преди година. Така че дори и широко прокламираното възстановяване на износа не е вярно. Просто изчезнаха едни приходи. Защото мегаватите се таксуваха по 34 лв. за мегаватчас, а сега по близо 7 лв. Разликата в приходите е огромна и ефектът от мерките е спорен за износа.   Е, тя разликата в таксите все е отишла в нечий джоб. Чий е той?   Част от тях се прехвърли в следващата фаза на износа –т.нар. капацитет за преминаване на границата, който тази година е по-висок, тъй като цената на граница на енергия плюс преноса е много по-ниска за външния пазар, и така се увеличава цената и за този капацитет. Това са приходи за "Електроенергийния системен оператор” (ЕСО), но със сигурност това не е цялата сума.   Облагодетелствани ли бяха търговците на ток, сред които има и такива, свързани с народни представители?   Не бих стигнал до там да го твърдя така, както вие ми задавате въпроса, но е много странно защо преносът беше намален от над 34 лева на 6.91 лева вместо да е 26 лава., например. Доказа се се, че при цена от 34 лева, износът беше затруднен, но при 26 лева такса за пренос в периода 2011-2012 г. България изнесе рекордни количества електроенергия. Може би това е било правилното ниво и таксата трябваше да бъде намалена около него.   Как се стигна до трансформацията на мненията за "Българския енергиен холдинг” (БЕХ), който от ненужна паразитна структура в началото на управлението на ГЕРБ стана гарант за сигурността на енергийните доставки днес и спасител на отрасъла?   Причината е, че НЕК и ЕСО в момента са в толкова тежко финансово състояние, че ако го нямаше БЕХ, който да ги финансира, те нямаше да оцелеят. Затова ролята на БЕХ стана толкова голяма. Преди година БЕХ нямаше никакви заеми и задължения и затова успя да вземе облигация от 500 млн. евро, която помогна за увеличаване ликвидността в електроенергийния сектор и затова миналата година не се говореше много за проблеми в сектора.   Но както се изрази един експерт - като наливаш в кацата, без да си запушил дупките, тя ще е все празна.   Така е, хроничният недостатък, който бе създаден, е около 1 млрд. лв. според анализа на Световната банка от миналата година. И затова казваме, че е пагубно да се провежда социална политика през цената на тока, защото този хроничен недостатък ще расте и положението ще стане неудържимо. Анализ на Института по енергиен мениджмънт на базата на днешни данни сочи, че ако не се предприемат мерки за балансиране на системата, а такива не виждам, недостигът в нея ще достигне 30 млрд. лв. към 2025-2030 г.   Нали управляващите твърдят, че са ребалансирали енергетиката? Всъщност как разбирате вие този термин ребалансиране на енергетиката, защото на мен ми е странен?   Често казано, не знам. За да ребалансиращ нещо, то трябва да е било балансирано и ти да го балансираш втори път. Така е чисто терминологично. А това не е така.   Та, за бъдещия дефицит от 30 млрд. Това е огромна сума, непоносима за нашата икономика, огромен процент от БВП. Затова трябват спешни мерки за облекчаване на тази ликвидна криза. Ние вече предложихме да се възстановят онези 193 млн. лв., с които през декември бе увеличен капиталът на проектната компания за строежа на "Южен поток” у нас. Три месеца по-късно твърдят, че не са били дадени тези пари, а само било взето решение за предоставянето им. Ако това е така и парите още са в БЕХ, те може да се дадат назаем на НЕК, за да си покрие текущите си задължения. Освен това БЕХ дължи на държавата за 2012 г. дивидент от 198 млн. лв., които в сегашната ситуация най-разумно би било да му бъдат опростени или поне плащането им да се отложи.   Друг вариант за осигуряване на приходи в НЕК е продажбата на гаранции за произход на зелената енергия, които са своеобразни ценни книжа на държавата. Издават се от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и са валидни за едногодишен период. Ако тези сертификати започват да се продават, както това се прави в шест държави от ЕС, търговията им може да осигури по 150 млн. лв. годишно свежи пари в системата. Не по-малко важно е да се преосмисли дали цената за пренос на електроенергията трябва да остане 6.91 лв. или да се вдигне и така да се осигурят повече приходи в ЕСО, който също е в тежко финансово състояние.   Повишаването на цената на тока за крайните потребители има ли място сред мерките за подобряване финансовото състояние в сектора?   Едва ли управляващите ще позволят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) подобни действия поне до изборите. Вече виждаме как от телевизионните екрани депутати от управляващото мнозинство ни заливат с изявления как няма да се променя цената тока, което си е публичен политически натиск върху регулатора.   Това, което задължително трябва да се направи, е да се прекрати воденето на социална политика през цената на тока. В следващия бюджет предлагаме да бъдат завишени значително средствата за енергийно бедните – за тези, които цената на тока наистина е непоносима. В момента за енергийно бедните има предвидени 100 млн. лв., те трябва да станат 300 млн., според нас. Допълнителните 200 млн. може да дойдат от продажбата на въглеродни емисии, които в момента отиват в НЕК, но се прекалено малко, за да покрият огромния съществуващ дефицит. Така 500 хил. домакинства в България ще могат да получат 600 лв. годишно за енергия, като делът на подкрепата на въглища и дърва не се увеличава, тоест допълнителните средства ще са своеобразен ваучер само за електроенергия.   Така правителството вместо да намали сметката с 5% за всички, което няма ефект за наистина нуждаещите се, ще покрие техните разходи изцяло. А онези, които могат да си плащат тока, да плащат толкова, колкото той струва. Защото не може до безкрай да се изкривяват пазарните механизми.   Има ли нужда българската държавна енергетика от преструктуриране и оздравяване на НЕК с външно финансиране, каквито идеи витаят сред специалисти?   НЕК е в такава ситуация, че едва ли ще може да получи съществено финансиране при добри лихвени условия и затова се ползва БЕХ за целта, тъй като има по-добри показатели. Но реформите, които трябва да станат в НЕК и в БЕХ, трябва да са свързани със съкращаване на разходите и увеличаване на приходите. Сега виждаме точно обратното. В момент на огромен дефицит в енергетиката се говори за ново увеличаване на цената на въглищата и разни екзотични идеи като придобиването от БЕХ на "Химко”, на "Ремотекс-Раднево”, инвестиции в "Кремиковци”.   А парите, които се канят да похарчат за тези безумия, ще дойдат от българската енергетика – те се събират от електромерите на всеки от нас. Тоест, наблюдаваме раздуване на разходите на фона на намаляваните регулаторно приходи през поевтиняването на тока и сваляне на цената на пренос при износ.   Вариант ли е продажбата на ВЕЦ-овете на НЕК или почивните й станции да осигури свежи пари в компанията?   ВЕЦ-овете са най-ценният актив на държавната енергетика и те в никакъв случай не трябва да се продават и се надявам управляващите да не докарат НЕК до там да няма друг изход, освен да се раздели с хидроцентралите. Те неслучайно са в забранителния списък за приватизация и ние като опозиция никога не бихме позволили те да бъдат извадени от там. Защото ВЕЦ-овете не само произвеждат най-евтината като себестойност енергия, но те са и балансиращи мощности, произвеждайки електроенергия, когато тя е необходима, което пък я прави скъпо продаваема.   И ето още един механизъм за осигуряване на допълнителни приходи за НЕК – този път от пазара за балансираща енергия, когато той заработи. Там НЕК ще е най-големият играч, тъй като има най-много мощности от 2600 МВ хидроцентрали, които ще са без конкуренция. При работещ балансиращ пазар, всеки, който има излишък или недостиг на необходимата му енергия и не може да се балансира в групата си, ще трябва да се обърне към НЕК. И вместо НЕК сега да продава 50 МВ от ВЕЦ в цялото денонощие, ще подава същите количества, но в няколко часа в денонощието. И може в един час да продаде 200 МВ, в друг – нищо, но реално ще има възможност да продаде същото количество преработена вода за двойно по-висока цена.   За почивните бази няма особена логика НЕК или цялата енергетика да има около 18 станции. По наше време поне успяхме да спрем субсидирането на издръжката им, която понякога е стигала и до 1 млн. лв. Сега те сами да се издържат, но няма защо енергетиката да се занимава с такива специфични дейности. Това са активи на НЕК, АЕЦ, "Булгартрансгаз”, което не носят никакви ползи на енергетиката.   Освен че служителите почиват по-евтино.   Те дори и не почиват там, защото според колективните трудови договори им се дават годишно между 200 и 500 лв. за почивка и с изключение на НЕК, в последните години ползването на тези пари не е обвързано с условие да се харчат във ведомствените почивни бази.   Любимият рефрен на правителството в последните месеци е реиндустриализацията. Може ли тя да стане с възраждане на фалирали предприятия, каквито на този етап са афишираните намерения в очакване на бъдещата стратегия?   Това е изцяло сгрешена философия. Държавата вече е доказала, че не може да управлява тези заводи. Отдавна е минало времето, в което за да имаш работеща икономика, трябва да има пушещи комини. Има примери за високотехнологични компании у нас, подкрепени с финансовия инженериг по оперативната програма "Конкурентоспособност”, които стартират с 200 хил. евро и за една година стойността им нараства на 10 млн. евро. В Европа се говори за икономика,базирана на знанието, а не за икономика на комините.   Целта на ЕС е да достигне 20% дял на индустрията в икономиката. В България този дял в момента е 27%, но за съжаление основно в енергоемки производства с ниска добавена стойност на продуктите.   Концепцията на управляващите е тотално сбъркана, но може би те го правят, за да се харесат на електората, който обича да слуша как едни заводи в България отново ще заработят.   Но нека погледнем реалните факти извън гъделичкането на електората . "Химко” е фалирал завод от преди 12 години, защото продукцията му тогава е била по-скъпа от пазарните цени. Цената на газа, който е основна суровина за това производство, от тогава е нараснала значително и калкулациите на експертите показват, че дори и да бъде възстановено това производство, то ще работи с 200 долара загуба на всеки произведен тон. Колкото и пари да налее държавата в този завод, дори и да ги има, той няма да просъществува. Ако имаше икономическа логика в този завод, в търга за продажбата на активите му щеше да има пет или десет кандидати.   Ако държавата имаше наистина бизнес модел да придобие "Химко”, щеше да е ясно какви пари смята да инвестира не само в покупката му, но и за да заработи и да го поддържат.   Понеже в Европа също се говори за реиндустриализация и на тази основа стъпват и управляващите у нас, все пак как би могла тя да се случи у нас?   В Щатите например се говори от десет години за реиндустриализация и тя се случи благодарение не на това, че на инвеститорите или държавата бе заповядано да изкупят неработещи активи, а защото с правителствена политика осигуриха най-ниските в момента в света цени на природния газ в резултат на шистовия бум – 70 долара за 100 куб. м при 400 долара у нас. Когато у нас цената на газа стане същата, току виж "Химко” станало конкурентно предприятия и тогава няма да има нужда държавата да го възобновява, а ще има желаещи частници.   Реиндустриализация се създава с условия за развитие на бизнеса, а у нас се истеризират опасностите от добива на шистов газ заради незнанието на хора.   Въпросът за шистовия газ отново излезе на дневен ред покрай опитите на Европейския съюз да намали енергийната си зависимост от Русия след кризата с анексирането на украинския полуостров Крим, докато у нас диверсификацията продължава да се свърза само с газопровода "Южен поток” и газовите връзки със съседните държави? Това ли са единствените алтернативи?   Що се отнася до шистовия газ, в края на миналата година Великобритания не само отмени забраната за фракинга, но и въведе данъчни стимули за подобни проучвания, защото правителството реши, че не бива да изостава от САЩ. У нас обаче, дори и да бяхме управляваща сила, не бихме отменили мораториума върху тази технология с лека ръка, тъй като обществото трябва да получи достатъчно гаранции от екологичното законодателство, макар международната общност отдавна се е обединила около становището, че няма непосредствена опасност от добива на шистов газ.   Най-важното нещо, което правителството на ГЕРБ направи за българската енергетика, бе откриването на процедурата за търсене на газ в блок "Хан Аспарух” в Черно море, за който миналата седмица консорциумът от "Тотал”, "Репсол” и "О Ем Ви” официално съобщи, че след приключилите 2D и 3D сеизмични проучвания вижда голям потенциал не само за добив на природен газ, но и на нефт. Този блок дори се оказва по-перспективен от съседните проучвани в Румъния терени, за които вече има доказателства за между 42 и 84 млрд. куб. м газ. Казано по-просто, виждане за 100 млрд. куб. м в "Хан Аспарух” при средногодишно потребление у нас на около 3 млрд. куб. м означава, че ще си осигурим енергийна независимост за 25-30 години.   Това е най-важното стратегическо решение в сектор енергетика на правителството на ГЕРБ и съм изключително щастлив, че аз подписах договора с трите компании, които в много кратки срокове придвижват проучванията.   Реално около 2018 г. ще може да ползваме тези количества газ и извън независимостта от външни доставчици, тази суровина ще е с 35 процента по-евтина от вносната заради спестените такси по транзитите преноса по тръбопроводи. Близо една трета от цената на газа се формира от транспорта й, независимо дали идва от Русия или от Каспийско море. А от останалите 65 процента от цената на газа 30 процента ще влизат в бюджета ни като концесионна такса.   Ползите са огромни и аз очаквам в следващите няколко години хората да осъзнаят колко е важно да разполагаш с местни евтини ресурси, които всъщност ще са стимулът за подема не само на торовата, но и на фармацевтичната и тежката индустрия, ползваща газ, и тогава ще се случи реиндустриализацията.   Защо ГЕРБ, след като подкрепяше проекта "Южен поток”, сега е притеснена от неговата реализация?   Защото миналото лято бе направена съществена промяна във философията на реализацията на проекта, а сега се върви с огромни крачки към осъществяването му, без да е уточнен европейският статут на проекта въпреки предупрежденията на Европейската комисия. Бе подменена и философията на финансирането на проекта, бърза се с избор на изпълнител за българското трасе в една спорна като срокове и като прозрачност процедура при положение, че в момента няма международна финансова институция, която да осигури 70 процента от средствата за строежа, какъвто беше финансовият модел, заради оспорването на проекта в сегашния му вид от Брюксел.   Нали се твърди, че синхронизацията на газопровода с европейските изисквания ще става паралелно с изпълнението на проекта?   Управляващите у нас правят точно обратното. Депутатите от Коалиция за България внесоха предложение за законова поправка, която да раздели трасето на газопровода на части и морската част на маршрута по дъното на Черно море да се извади от обхвата на европейските правила. Подводната част обаче свършва на 2 км в българската суша и всъщност 20 км от нея реално е в Европейския съюз – как ще я изключиш от правилата?.   Чисто технически как ще се постигне това за морския участък да не важи допускането на трети страни страни до тръбата и до наша територия капацитетът й да е резервиран изцяло за "Газпром”, а у нас вече да може да се ползва мощността й от други търговци на газ. Как ще се осигури достъпът им, като няма как тръбата да се запълни с повече от 100 процента?   Целта е, ако бъде изключена морската част от изискванията на ЕС и няма достъп на трети страни до този участък, а той е резервиран за "Газпром” и собственици на това трасе сами си определят таксите за пренос, това изключение автоматично да се пренесе и върху сухопътната част, тъй като наистина няма как да се включат и други доставчици на газ. С този трик се цели заобикаляне на европейските правила.   Коментирахте ли това при срещата на представители на ГЕРБ в Брюксел миналата седмица с еврокомисаря на енергетиката Гюнтер Йотингер?   Разговорът ни беше по-общ, но моите впечатления са, че той е отлично запознат с всичко, което се случва в България. Нееднократно бе заявено, че "Южен поток” е темата в българската енергетика, която ги интересува най-много, и няма да допуснат нарушение на европейските правила за газопровода.   От всички забъркани енергийни каши може ли да се излезе с подготвяната нова енергийна стратегия, около чието изпълнение да се обединят всички политически сили ?   На мен ми се струва, че тази стратегия се прави единствено, за да се намали публичния натиск, на който са подложени управляващите след всички неудачи, които си създадоха. Като приказката за трите плика на министъра, в първият от които пише да казва, че предишните са виновни, във втория – че се пише стратегия за решаване на проблема, а в третия – да пише своите три плика. Сега сме във фазата на втория плик.   Възможно е, от друга страна, с тази стратегия управляващите да се опитат да мотивират строителството на нови мощности, за които е кристално ясно,че не са необходими, след като в момента намаляваме производството дори на АЕЦ "Козлодуй” заради ниското потребление. Тази стратегия се пише в пълна секретност от екип експерти, но вече че чува,че те прогнозирали до 2030 година двойно да се вдигне потреблението на ток у нас, което е абсолютно несериозно.   Е, как така - двоен ръст на консумацията, при положение, че ЕК иска от нас да намалим енергийното потребление до 2020 година?   Това може да се твърди единствено, ако целта са нови мощности. Спомняте си анализа на Световната банка, направен по искане на служебното правителство, който казва, че най-големият проблем на българската енергетика е свръхпроизводството на енергия, а сега се цели оправдаване на още мощности.   В същото време и дума не се чува от управляващите по темата енергийна ефективност, а това е нещото, от което ние се нуждаем най-много и в домовете, и в промишлеността, защото у нас една единица продукция се произвежда с пет пъти повече енергия от средното ниво в ЕС. Да, в момента цената на енергия у нас е най-ниската в ЕС, но това няма да продължи вечно и ако не се намали енергоемкостта на производството, това означава, че българската икономика ще става все по-неконкурентна.   Сещам се за предложението на фотоволтаичната асоциация за енергиен борд от международни институции, който аз си представям като Международния валутен фонд, който навремето ни помогна да излезем от финансовата криза.   Но управляващите твърдят, че могат и сами да се справят със ситуацията?   Защото не искат независима и прозрачна оценка на състоянието на енергетиката. Освен това, ако се съгласят на такъв борд, ще им се наложи да спазват дадените от него препоръки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: