Бъдещето на НАТО вече не е същото

През ноември, при най-голямото от 2006 г. насам военно учение с реална стрелба, силите на НАТО отблъснаха въображаема атака срещу Естония от измислена страна, наречена Ботния. Учението “Стедфаст джаз 2013″ донякъде бе отговор на най-голямото и преднамерено застрашително руско учение (завършило със симулация на ядрен удар по Варшава) от 2009 г. насам, което предизвика пристъпи на нервност в Полша и балтийските страни.

Натовското учение бе замислено и като завръщане след приключването на бойната мисия в Афганистан към първоначалния приоритет (с 65-годишна давност, т.е. от самото основаване на алианса) за колективна териториална отбрана. По това време, въпреки ръста на руските военни разходи и враждебните изказвания от Кремъл - включително заплахи за удар срещу изграждащата се скромна европейска система за противоракетна отбрана - НАТО търсеше основания за своето съществуване, тъй като повечето европейци се чувстваха в безопасност като никога досега.

Четири месеца по-късно, благодарение на Владимир Путин, НАТО вече няма нужда да оправдава съществуването си. Новата, реваншистки настроена Русия не е онази екзистенциална заплаха, която Съветският съюз представляваше по времето на Студената война. Но в речта си на 18 март Путин, обявявайки анексирането на Крим, смразяващо ясно даде да се разбере, че е готов да използва военна сила в подкрепа на една дипломация на принудата, ако чувства, че руските интереси са застрашени.

Събитията в Крим са трагични за Украйна и за страните от Централна и Източна Европа със значително рускоезично население е много обезпокоително, че Путин си присвоява правото да се намесва от негово име, когато си поиска. Но тази криза вдъхна нов живот на атлантическото партньорство.

На 26 март, след извънредна среща на Г-7 за договаряне на нови санкции срещу Русия, Барак Обама пристигна в Брюксел, където е централата на НАТО, с решимост да препотвърди член 5 от Североатлантическия договор, с който страните-членки се задължават да смятат нападение срещу една от тях за нападение срещу всички. Никой все още не говори за връщане към дните на Студената война, когато НАТО бе щитът на Европа срещу един неприятел с необходимата военна мощ в подкрепа на експанзионистичната си идеология. Но Путин разби илюзиите на чувстващите се в уютна сигурност членки на НАТО в Западна Европа. Така на следващата среща на върха през септември в Кардиф алиансът ще бъде зареден с нови цели и неотложни задачи.

Опитите на НАТО след 1990 г. да привлече Русия като партньор за гарантиране на сигурността чрез структури като Съвета НАТО - Русия се провалиха. “Ние виждаме, че Русия говори и се държи повече като противник, отколкото като партньор. Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия и сега Крим - общото в тези кризи е, че една голяма страна едностранно решава да пренапише международните правила”, каза генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който скоро трябва да се оттегли от поста си.

Разбита е надеждата (особено силна в Германия), че геополитиката на твърдата сила, основана на правилото “аз печеля - ти губиш”, вече няма място в Европа. Опитът на Обама да “рестартира” отношенията на Америка с Русия след войната в Грузия през 2008 г. също приключи. Заедно с това се стопи и вярата му, изразена в началото на 2012 г., че има “стратегическа възможност да се ребалансира (т.е. за рязко да се съкрати) американското военно присъствие в Европа.” От 6-те хиляди войници, участвали в учението “Стедфаст джаз”, само 300 бяха американци.

Почти никой в НАТО вече не вярва, че кризата, възникнала с руското завладяване на Крим, ще отшуми бързо. “Научихме се да тълкуваме речите на Путин. Той казва това, което върши, и върши онова, което казва. Предложеният от него Евразийски съюз от постсъветски държави е нова империя. Не може да се допусне Източна Украйна да бъде ...

Свързани новини: