Джордж Сорос: Още вярвам в Европейския съюз, искам да се прекрати процесът на разпад

Разговорът на кореспондента на сп. “Шпигел” Грегор Петер Шмиц с Джордж Сорос е поместен в новата им книга “Трагедията на Европа: разпад или възраждане?”, публикуван е на сайта на Ню Йорк Ривю ъф букс, откъдето е преведен от електронното списание Либерален преглед.

Джордж Сорос е американски финансист от еврейско-унгарски произход. Известен е с дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“ и написва няколко книги. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез фондация „Отворено общество” се оценява на около 5 млрд. долара.

Грегор Петер Шмитц: Конфликтът в Крим и Украйна промени формата на европейската и световна политика. По-късно ще се върнем към това. Но първо, нека поговорим за една тема, по която заемате критична позиция в течение на много години: кризата на Европейския съюз. Що се отнася до еврото, не е ли най-лошото вече зад гърба ни?

Джордж Сорос: Ако имате пред вид това, че еврото ще си остане с нас, имате право. Това беше потвърдено от германските избори, при които темата почти не беше дискутирана, както и от коалиционните преговори, при които тя беше препратена към под-комитета 2А. Канцлерката Ангела Меркел е доволна от начина, по който се справи с кризата, доволна е и германската общественост. Избраха я с увеличено мнозинство. Тя винаги е вършила само онова, което беше минимално необходимо за запазване на еврото. А това й спечели съюзничеството както на про-европейците, така и на онези, които разчитат на нея за защита на германските национални интереси. Това не е дребно постижение.

Така че еврото е тук и ще си остане, а договореностите, които се развиха в отговор на кризата, бяха утвърдени като новия ред, управляващ еврозоната. Това потвърждава най-големите ми страхове. Това е именно кошмарът, за който винаги съм говорил. Надявам се, че руската инвазия в Крим може да послужи като звънец за пробуждане. Германия е единствената страна, която е в състояние да промени настоящия ред. Никоя от страните-длъжници не може да го направи: ако някоя от тях се опита, тя незабавно ще бъде наказана от финансовите пазари и европейските власти.

Ако кажете това на германците, те биха ви отговорили така: но ние вече се променихме много. Вече сме по-щедри и променихме политиката си по финансовите съкращения.

Осъзнавам, че Германия престана да тласка под вода страните-длъжници. Те вече получават по малко кислород и започват да дишат. Някои от тях, особено Италия, все още затъват, но с много по-ниска скорост. Това позволи на финансовите пазари да се покачат, защото икономиките стигнаха до дъното, а това почти автоматично води до възстановяване.

Но изгледите за дълъг период на стагнация не са отстранени. Обикновено се казва, че еврозоната е заплашена от дефлация, но съпротивата от страна на германския Конституционен съд, както и собствените законодателни институции на ЕС ще попречат на Европейската централна банка (ЕЦБ) да преодолява успешно дефлационните напрежения по начина, по който са го правили другите централни банки, особено Федералният резерв.

Изгледите за стагнация поставиха в ход една негативна политическа динамика. Всеки, който намира преобладаващите подредби за нетърпими, бива автоматично изтласкан в някаква анти-европейска поза. Това ме кара да очаквам процесът на разпадане да придобие нова сила. По време на острата фаза на евро-кризата имахме една финансова криза след друга. Сега би трябвало да се появи серия от политически, а не толкова финансови кризи, макар че последните също не могат да бъдат изключени.

Казвате, че настоящата подредба е нетърпима. Кое точно се нуждае от промяна? Какво трябва да бъде реформирано?

На върха на евро-кризата Германия се съгласи с определен брой системни реформи, най-важната от които беше банков съюз. Но когато финансовото напрежение се уталожи, тя оряза отстъпките, ...

Свързани новини: