Дългосрочното финансиране на обществените медии гарантира независимостта им

Клаудио Капон е вицепрезидент на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и президент на Световната служба на италианското обществено радио и телевизия РАИ. Той бе на посещение в България по повод съвместната инициатива на EBU и БНР "Училище за радио", в рамките на която десетима журналисти от радиото ще преминат обучение във Висшето училище по журналистика в Монпелие. Освен с генералните директори на БНТ и БНР – Вяра Анкова и Радослав Янкулов, Капон се срещна и с премиера Пламен Орешарски, президента Росен Плевнелиев и парламентарния председател Михаил Миков. Г-н Капон, проведохте срещи с управляващите, какво споделихте с тях по отношение на финансирането на обществените медии у нас и обсъдихте ли възможностите за увеличението му? В България е необходимо финансиране за обществените медии, което да е достатъчно адекватно и дългосрочно, така че да им даде възможност да изпълняват своята обществена мисия. Финансирането на обществените медии тук е под средното за Европа и Балканите. Ние очакваме, че демократичната система в България функционира и самите граждани ще могат да вземат решенията, отнасящи се за техните собствени обществени медии. Ние просто искахме да привлечем повече внимание към проблемите, които споменах и бих казал, че това беше една много интересна дискусия, защото тя ни даде възможност да информираме българските политици за това, което се случва в другите страни и какви са останалите начини, по които обществените медии могат да се финансират. Това би гарантирало по-дългосрочна стабилност на това финансиране. Ние им дадохме пример с това, че в някои страни в Европа, дори на Балканите, финансирането на обществените медии е постоянен фиксиран процент от националния бюджет или от брутния вътрешен продукт. Не сме се опитвали да им предлагаме да вземат решение в тази посока, но им показахме какви са различните възможности. Споменахте, че сте разговаряли и за мандатите на генералните директори на БНТ и БНР, какво точно обсъждахте по този въпрос? Информирахме българските политици, че в повечето страни тези мандати са с по-дълга продължителност. Разбира се, това са си политически решения и в нашия разговор ние просто искахме да ги информираме и да им предоставим други гледни точки. Смятате ли, че орязването на бюджета на БНТ за тази година може да се счита за политически натиск над медията от страна на управляващите, особено предвид факта, че мнозинството в парламента изрази резерви към избора на Вяра Анкова за втори мандат? Не разполагам с достатъчно информация за ситуацията в България. Съкращаването на бюджетите се случва в много страни в Европа, но това, което мога да кажа е, че ако вие успеете да постигнете минимално ниво на финансиране в сравнение с другите страни, разбира се, винаги съществува рискът да се използват финансовите ресурси за оказване на въздействие и влияние. Не казвам, че това се случва тук, но както Съветът на Европа дефинира, какво означава дългосрочно и достатъчно финансиране – това е финансиране, което ви подпомага да се предпазите от такова влияние. Независимостта на медиите по дефиниция винаги е поставена под заплаха, където и да е. България изобщо не са различава от Италия, например, и от други страни в Западна Европа. Ето защо е много важно ние да настояваме за съществуването на тези принципи, които биха гарантирали минималното необходимо финансиране, също така – подходящата нормативна база, която да ни предпази от такива влияния. И също бих казал, че високият професионализъм и доверието на аудиторията, бих ги нарекъл антитела, които ни помагат да постигаме мисията си, като училището по журналистика. Обсъдихте ли с премиера Пламен Орешарски дигитализацията и защо досега БНТ не е получила средства по тази линия? Не сме обсъждали този въпрос в подробности, но разбира се, че подчертахме необходимостта от финансиране на технологичните иновации, тъй като ако обществените медии не осъществят пълното преминаване към дигитализация, те няма да бъде конкурентни на комерсиалните медии, но това също е една част от генералния въпрос за финансирането. Как EBU гледа на премахнатата забрана в българското законодателство – бивши сътрудници и служители на Държавна сигурност да бъдат избирани за генерални директори на обществените медии? Нямаме конкретна позиция по този въпрос, не сме го обсъждали. Европейският съюз за радио и телевизия е професионална организация, не политически орган, опитваща да изработи принципи, стандарти и най-добри практики. Това е нашата мисия и ние я подкрепяме, информирайки различни европейски правителства за нея. В крайна сметка обаче, това си остават национални проблеми, които трябва да се разрешат в границата на конкретната страна. Нашата основна роля е да предоставяме подкрепа и съвети, разбира се, когато има крещяща нужда от намеса, както например в Гърция преди няколко месеца, се опитваме да се намесим, но основно чрез съвети и подкрепа. * В интервюто са използвани въпроси и на други медии.

Прочети цялата новина

Свързани новини: