Майданът свърши своето дело, майданът може да си върви

Конфликтът между “Десния сектор” и новите власти в Киев, пламнал след ликвидирането на Олександър Музичко (по прякор Сашко Билий), изглежда логично развитие в историята на победилия майдан. Симптоматично е също какво пишат в социалните мрежи някои журналисти, симпатизанти на майдана: според тях стрелбата в Ровно и смъртта на Музичко показват, че новата власт не е много по-различна от старата - “същите ченгета, дето стрелят по хората”.

Логиката е там, че независимо от всичкото влияние на улицата и радикалите през периода, в който се сменя властта, държавното управление поемат все пак хора от властовата върхушка, политическия елит. Те може и да флиртуват с улицата (с майдана в украинския случай). Може да интегрират, поне временно, кандидати на майдана в системата на властта. До време улицата може да остане източник на легитимност за новото правителство. Но щом в страната започват да действат държавни институции, щом шефовете им решават икономически въпроси и договарят кредити, майданът трябва да делегира на властовите органи и право на принуда.

Фигури от рода на Сашко Белия с автомата обаче са белег на ситуация, в която правото на принуда не е делегирано на държавата изцяло. Напротив, в Украйна действат алтернативни структури, които упражняват насилие и го смятат за легитимно. Две власти съществуват съвместно в една и съща страна: едната въвежда ред с доста радикални мерки, на другата е възложено да прави официални изявления и да се договаря за пари. Ясно е, че ако държавата иска да бъде възприемана като такава, не може и не бива да търпи алтернативно насилие - колкото и да е задължен управляващият елит пред улицата и радикалите, съдействали за идването му на власт.

През дните, когато Виктор Янукович напускаше страната, а пред майдана бе представен новият министерски кабинет, бе очевидно, че улицата в Киев като цяло е доста скептично настроена към политическата върхушка. Руската телевизия впрочем използва допитвания на майдана, за да докаже ниската легитимност на новото украинско правителство. При всяко положение държавното управление представлява прагматична функция.

Точно затова е вредно да се нулира елитът изцяло: сред властващите трябва да има запознати с държавното управление, а задача на майдана е да укрепи или да създаде (ако липсват) институции за постоянен и ефикасен контрол над действията на държавата. Смисълът на контрола е да осигури възможност за замяна на управляващия елит чрез легални прозрачни процедури. Автоматът в ръцете на един радикал, меко казано, не внушава представа за такива процедури.

Противоречията между украинската власт и радикалите може по принцип да прераснат в един перманентен майдан, настояващ до безкрай за преструктуриране на кабинета - дори за превръщането му в рупор на улицата, не съвсем последователна, камо ли съвсем прагматична в оценките. Което носи риск от хаос. Получила мандат от улицата, властта не желае да стане неин заложник или да я мислят за непълноценна, щом няма монопол върху принудата. Тя смята, че майданът си е свършил работата, и се стреми да пренасочи отношенията си с обществото в нормално русло, далечно от кризисни ситуации.

Властта в Украйна лека-полека започва да се изживява като такава (доказва го операцията в Ровно), съответно ще действа може би по-решително от Виктор Янукович и обкръжението му, за да потисне евентуален въоръжен протест. Тук ще я подкрепят навярно и Западът, и Русия, единни в нежеланието да имат насреща си нестабилна, склонна към радикализация държава.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: