След Крим към Евразийски съюз: засега не всички маршируват в крак

Росбалт

Договорът за създаване на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) се очаква да бъде подписан в началото на идната година. И вероятно така и ще стане, но ентусиазмът на основните играчи в бъдещия блок - Беларус и Казахстан, вече няма да е същият. Безспорно наплашени според експерти от украинските събития и отцепването на Крим, Минск и Астана ще посрещнат с нова тревога евентуално разрастване на кримския прецедент към Източна Украйна.

Казахстан впрочем след кратка пауза официално заяви, че смята референдума в Крим за свободно волеизявление на хората в украинския автономен регион, посрещайки с “разбиране” решението на Русия. А Киргизстан - потенциален член на Митническия съюз (МС) и ЕАИС, дори призна резултата от референдума.

Друга кандидат-членка на МС - Армения, разпространи не много ясно комюнике, допускащо различни тълкувания. По официални данни арменският президент Серж Саркисян е съобщил по телефона на руския лидер Владимир Путин, че Ереван разглежда кримския референдум като осъществено право на волеизявление - думи, зад които може би се прокрадва сянката на Нагорни Карабах със съответното му “право”.

Донейде двойствена позиция зае Беларус. От една страна, Минск не ръкопляска открито нито на Украйна, нито на Русия и Крим. От друга страна, президентът Александър Лукашенко констатира: “Де факто Крим стана част от Русия. Ситуацията се развива де факто. И ние ще сме с Руската федерация. Каквото стане де юре, ще стане чак после”.

Лукашенко май си остави възможност да маневрира - фактически сякаш призна станалото, юридически обаче не. Един вид за всеки случай: хем да не го разстрелят “червените”, хем “белите” да не го обесят.

Воден от политически прагматизъм, Лукашенко премълча едно-друго. Разкри го обаче безспорно контролираният от него вестник “Белоруские новости”: “Начинът, по който Русия реагира на последиците от вътрешноукраинската конфронтация, е предизвикателство срещу основите на днешното световно устройство. Включително срещу проекта за евразийска интеграция, чиито шансове да успее стават вече призрачни”.

Изданието се пита: “За каква правна дисциплина може да става дума, щом Кремъл - главен мотор на интеграцията, си позволява тъй демонстративно да тъпче нормите на международното публично право?”. И още: “Виждайки това, ръководствата на Беларус и Казахстан няма как да не се замислят - ще попречи ли нещо Русия да наруши юридическите си ангажименти в рамките на Единното икономическо пространство или на заявения Евразийски икономически съюз? На този фон всички приказки за равен статут на участниците в евразийската интеграция се превръщат в несполучлива шега”.

Беларус и Казахстан обаче ще се наложи все пак да подпишат договора за ЕАИС, защото лъвският дял от външната им търговия се пада на Русия, при това с всяка година нараства. Ако припомним, че Беларус плаща сравнително малко за руските горива, картината става ясна.
Минск впрочем се стреми да развива връзки и с Украйна, и с ЕС - първата е доста значим за Беларус външноикономически партньор, а от втория до голяма степен зависи бъдещето на беларуския износ за Европа и сравнителната политическа стабилност в страната: Лукашенко едва ли би желал да ускори собственото си сваляне по европейско-американски сценарий.

Някои наблюдатели обаче напомнят, че Беларус е близо до границите на ЕС; според тях след Украйна “цветна вълна” ще залее и Минск, тъй като Западът не може да контролира Русия, без да се укрепи по границите й. Навярно Лукашенко чудесно го разбира - неслучайно заяви, че няма да допусне в страната си повторение на киевските събития. Тук би могла да му помогне само Русия.

Лукашенко не се страхува от разцепване на Беларус по примера на Украйна - там няма що-годе голям анклав с преобладаващо руско население. Казахстан обаче е друг въпрос. Според последното преброяване 23 на сто от жителите му са етнически руснаци и живеят предимно в ...

Свързани новини: