Ето Човека!*

03/30/14 21:52
(http://e-vestnik.bg/)

Река Йордан, Переа
26 г. сл. Хр.
Йоан Кръстител стои потопен до кръста в студената кафеникава река, изчаквайки търпеливо следващия богомолец да нагази във водата и да застане до него. Загледал се е към сушата, където множество вярващи се редят на опашка по калния бряг на Йордан, безразлични към жегата, докато чакат на свой ред да се потопят целите в реката за ритуала, който ще ги очисти от греховете.
Вярващите са главно бедни отрудени хора. Озарени са от Йоан и неговото радикално учение. Дългокосият млад мъж с почерняла от слънцето кожа и неподдържана брада се е закалил от уединения живот в пустинята, поддържайки тялото си единствено с акриди като източник на белтъчини и див мед за енергия. Облеклото му не е като натруфените одежди на горделивите фарисеи, които го дебнат откъм брега, а се състои от груба препаска от камилска кожа, пристегната около кръста с прост кожен пояс. Йоан е безбрачен, защото Бог и единствено Бог е неговата страст. Някои го мислят за чудак, други – за бунтовник, мнозина намират прямата му реч за отровна, но всички са съгласни, че той дръзко им обещава нещо, което не могат да им обещаят нито Рим, нито първосвещениците – надежда.
„Краят на познатия свят наближава – проповядва Йоан. – Ще се яви нов цар, който ще ви съди. Потопете се във водата, за да се очистите от греховете си, или този нов цар – този Христос – ще ви накаже по най-страшен начин.“ Това послание е колкото религиозно, толкова и политическо. В него се отправя директно предизвикателство към Римската империя и йерархията в еврейския храм.
Йоан протяга ръка към приближаващия нов богомолец. Но още преди да успее да покръсти мъжа, откъм брега се провиква митар: „Учителю, ами ние какво да правим?“. Той има предвид професията си, защото знае, че е ненавиждан, задето предава еврейските пари на поганския цар в Рим.
„Не изисквайте нищо повече, що ви е определено“, гласи отговорът на Йоан.
Покрай река Йордан има оскъдна сянка и богомолците чакат търпеливо в колона да дойде редът им, за да се потопят в студените води. Въпреки несгодите, които търпят, всички слушат внимателно какво говори Йоан.
„А ние какво да правим?“, провиква се войник. Знае се, че много от войниците са вършили непочтени дела в името на новия порочен и мразен римски император Тиберий.
Отговорът на Йоан не е осъдителен. „Никого не притеснявайте, не клеветете и задоволявайте се с вашите заплати.“
После Кръстителя се обръща към човека, който стои до него в реката. Вслушва се внимателно, докато онзи изповядва многото си грехове. Накрая Йоан казва молитва: „Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“.
Само на роб би могло да се възложи да развърже сандалите на някого, затова думите на Йоан са мощна, стъписваща проява на преклонение. Докато богомолецът кима предано, Йоан полага длан между плешките му и го потапяпод водата, държи го така няколко секунди, после отново го изправя на крака. Умиротвореният богомолец, вече очистен от греховете си, тръгва да гази из бавните води обратно към брега. Още преди да е стигнал сушата, следващият поред влиза в реката, за да бъде подложен на същото пречистване.
„Кой си ти?“, разнася се глас откъм брега. Йоан е очаквал този въпрос. Това е високомерното питане на свещеник, проводен от Йерусалим да прецени дали Йоан не върши ерес. Светият старец не е сам, а е изминал целия този път в компанията на фарисеи, садукеи и левити.
„Аз не съм Христос“, провиква се в ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/30/14 21:52 http://e-vestnik.bg/20249/eto-choveka/