Никола Рухчев: Всичко лошо е по-хубаво от войната

 Всичко лошо е по-хубаво от войната, няма по-лошо от нея. Това заяви пред БГНЕС о.з полк. Никола Рухчев, който е преживял бомбардировките над София през 1944 година.

Полковникът днес е почетен председател на Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство. В онези драматични за страната ни времена той е бил едва на 17 години, юнкер във Военното училище. В такива моменти се осъзнава какво е отношението на хората в един народ – това не се учи, нито се преподава някъде, обаче хората сами го чувстват – помагат си един на друг, разказва 90-годишният мъж, връщайки се в спомените си от преди 70 години.

Той е преживял две от бомбардировките над София – от 10 януари и от 30 март. По време на първата – на 10-ти той е в коледна отпуска и понеже е от София остава тук и се прибира в дома си, който е на ул. "Патриарх Евтимий", точно срещу градинката на НДК. В онези времена там се намират казармите на първи и шести пехотен полк. При тази първа бомбардировка са ударени именно тези полкове и така Никола Рухчев се оказва съвсем близко до драматичните събития. Той и майка му се криели в мазето, където е имало въглища, а когато почват да падат бомбите, всичко потъва в прах. В импровизираното бомбоубежище с намерили спасение всички заедно и собственици, и домашни прислужници. Тяхната кооперация не е ударена този ден, но е разрушена съседната. След като бомбите са хвърлени и нещата се поуспокояват те излизат навън и виждат на горния етаж при съседите, как бомбата е отрязала стената към съседния двор. "В кухничката видяхме едно момиченце, което беше домашна прислужница. Гледаме го, стои на леглото – живо, защото бомбата не се е взривила. То седи, а аз и колегите наоколо се качихме да го измъкнем, защото е живо, но не можеше да си каже името", спомня си полковник Рухчев. За атаката иначе предупредили сирените, имало е и групи от Гражданска отбрана, които предварително били разпределени около масивните сгради, където предимно се крили хората. "Имаше предварителна организация как да се постъпи при подаване на тревога", каза Рухчев, но въпреки това много сгради, особено в центъра на София, са били разрушени, запалени, тръбопроводите са били разбити и по улиците е течала е вода.

При другата бомбардировка, на 30 март, той отново е в София, но във Военното училище. Там малко преди да слезе в сривалището вижда армадата от самолети, които идват, за да бомбардират столицата. "Преди да влезем в скривалището видяхме - армадата от бомбардировачите, идващи откъм Запад - към 250 тежки бомбардировачи, те бяха охранявани от изтребители – това го видяхме преди да влезем и да се крием. И добре, че слязохме, защото там – където бяхме - на западния вход - много близо падна една бомба. Ако бяхме останали там, сега нямаше да ни има", разказа мъжът.

Във Военното училище е имало и юнкери, и кадети. Кадетите са учениците, които после стават юнкери. След първата бомбардировка от 10 януари властта вижда, че е много опасно тук в София да са съсредоточени всички учебни заведения, които подготвят офицери. Тогава се взима решение юнкерите да останат в столицата, а кадетите ги преместват в Шумен. При втората бомбардировка вечерта срещу 31-ви прекарват долу в скривалището и не се прибрали даже горе в помещенията, но нощна бомбардировка нямало. На другия ден идва заповед юнкерите да заминат за лагера на училището в Банкя. Като минават през София заобикалят пожарите, разрушените сгради и пристигат в лагера едва привечер. "Не бяхме яли, защото през нощта не работи нищо. Спомням си гладни, минаваме Банкя, а по едно време мирише на печен хляб и вървим по миризмата, та стигаме до една войскова кухня, където се пече хляб за поделенията около Банкя. Дадоха ни по един хляб, тогава той беше соев, мек, лепкав дори – никога не съм ял по-сладък хляб от тогава. Глътка вода, парче хляб и пак ", спомня си полковник Рухчев с усмивка.

По онова време в София не може да се каже, че е имало глад, но е съществувала купонна система. Хлябът, месото, захарта и всички основни продукти са били с купони. Столичани, които са останали в родния град, са си помагали. "Живите и здравите помагаха на ранените. Хората, на които са им изгорели къщите, бяха настанявани в домовете на тези, които все още имаха покрив а главите си. Тези, които можеха да се евакуират, веднага заминаваха", каза Никола Рухчев. Той си спомня, че веднага след първата бомбардировка, неговото семейство - баща му, майка му, брат му се евакуират в Мусачево, което тогава се казвало Маслари – там имало семейство, от което при тях идвали момичета като домашни прислужници. "Бяха много доволни. Те ни приеха най-напред", разказва полковникът и допълва: Тези, които нямаха къде да идат бяха приютени в съседните села – и в Горни Лозен, и в Долни Лозен, навсякъде.

А иначе софиянци, които имало къде да отидат, са започнали да напускат града, без да чакат някой да им каже. Когато започнали бомбардировките за тези, които са останали в града се пускали специални влакови композиции, които да ги извозят.

Почетният председател на Съюза на царските офицери смята, че младите трябва да знаят тази част от историята, трябва да бъдат солидарни и да си помагат. Във всички квартали тогава са били изградени групи за оказване на първа помощ. "По-важното е да можем да кажем на хората, че трябва постъпим така, както нашето отношение към родината го изисква. Ние не можем да живеем сами за себе си. Ние живеем в общ свят, на собствената си родина. Трябва да отдадем почит на нашите предци ", каза той. Тук се сеща, че у нас не се учи вероучение. "Дето викат: Няма страх от Бога. Обаче като слязохме долу в скривалището всеки се кръсти. Виждате ли какво нещо е?! Ще оживее ли! Даже си спомням на 30-ти след края на бомбардировката и зам.–началникът на училището и той се кръстеше и казваше: Само да оживеем тая нощ – утре заминаваме на лагера".

След края на бомбардировките, началото на 1945 г. те са произведени предсрочно в офицери и заминават на война, там макар в бойни действия се чувстват по-свободни, отколкото преди това затворени в скривалището и незнаещи какво ще стане. Там за първи път полковник Никола Рухчев вижда мъртъв човек и то когато е едва на 20 години. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: