Еврозоната рискува да загуби привлекателност

Постигането на излишък по текущата сметка не е изцяло добра новина

Рекордна безработица, икономики, които излизат колебливо от най-тежката криза от 1945 година, рискове от дефлация плюс възможна война за Украйна по източните граници на Европейския съюз: какво толкова привлекателно в еврозоната видяха тогава пазарите напоследък?

Потоци от пари заляха пазарите на акции и дългове на засегнатите от кризата страни от периферията на еврозоната. Еврото е с 15% по-скъпо в сравнение с най-ниската си стойност от средата на 2012 година, което създава проблеми за президента на Европейската централна банка Марио Драги.

Едно възможно обяснение е, че при всичките неволи на еврозоната, нейните активи изглеждат привлекателни в сравнение с други части на инвестиционния свят - било то изпадналите в затруднено положение страни с нововъзникваща пазарна икономика или надценените американски акции. Нещо повече, еврозоната е пример за рязък положителен обрат; нека не забравяме, че тя бе на път да се разпадне само преди по-малко от две години.

Лошите данни за икономическия растеж и инфлацията във водещите новини също така прикриват една важна промяна, която обаче не остана незабелязана за финансовите пазари: еврозоната постигна безспорно излишък по текущата сметка, като изнася повече стоки и услуги, отколкото внася. Официални данни от този месец показаха, че излишъкът през последното тримесечие на 2013 г. е достигнал 3% от брутния вътрешен продукт - най-високото си равнище от въвеждането на еврото през 1999 година.

Забравете Китай

Забравете излишъка на Китай. търговският излишък на еврозоната ще бъде приблизително също толкова голям (като дял от БВП) поне няколко години, според прогнози на Международния валутен фонд.

Един урок от последните седем години е, че текущата сметка и фискалният баланс са важни като показатели за финансовата стабилност, включително в даден валутен съюз. Преди 2008 година големият дефицит на икономиките от Южна Европа бе пренебрегван и това имаше катастрофални последици. Сега инвеститорите определят уязвимостта на нововъзникващите пазарни икономики в съответствие с размера на техния дефицит по текущата сметка.

Еврозоната има излишък, отчасти защото нейните икономики са в толкова катастрофално положение. Вносът намаля рязко в резултат на колапса на вътрешното търсене. Положението с излишъка освен това изглежда в по-добра светлина благодарение на парите, изпратени в родните им страни от имигрантите, избягали в търсене на работа на друго място - нещо, което е особено важен фактор за Португалия.

Междувременно големият излишък на Германия й навлича международни критики с аргумента, че нейната консервативна икономическа политика задушава съседните държави, въпреки че тази представа е оспорвана ожесточено в Берлин и Франкфурт.

Преминаването на страните от периферията на еврозоната от сериозен дефицит към излишък обаче повиши доверието на глобалните инвеститори в тяхната стабилност. “Това е от огромна важност за държави като Испания - то показва, че те вече не разчитат да бъдат финансирани от останалата част на света”, казва Жил Мук, европейски икономист в Deutsche Bank.

Излишъкът е и знак, че реформите работят - Испания, Ирландия и Португалия предприемат важни структурни, или дългосрочни ходове за постигане на излишък по текущата сметка, а Италия - в по-малка степен, според изследване на германската банка.

Резултатът бе намаляване на цените на кредитирането за страните от периферията на еврозоната до исторически ниски равнища. Повишаването на доверието в еврозоната обаче повиши и курса на еврото до обезпокоително високи нива.

Странични ефекти от еврото

Марио Драги твърди, че еврозоната не е на ръба на една опасна дефлация в японски стил. Поскъпването на еврото обаче прави инфлацията още по-ниска и изявления от последните дни на членове на управителния съвет на ЕЦБ показват нарастващо безпокойство във Франкфурт. Намеците за по-нататъшни политически действия говорят за съгласувани призиви за понижаване на лихвите.

Йенс Вайдман, президентът на ...

Свързани новини: