Фалиралата БДЖ ще прави ново предприятие за ремонт на локомотиви

Държавната компания БДЖ, която е със запорирани сметки заради невъзможност да си плати дълговете, ще прави ново дружество за ремонт на локомотиви. Това е било обсъдено по време на обществения съвет в сектор "Железопътен транспорт", съобщи Министерството на транспорта. Новината идва след като парламентът прие на второ четене т.нар. "in house" възлагане с промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Те дават право на държавни и общински фирми да печелят поръчки без търг. Предложението беше на депутата от БСП Борислав Гуцанов, който се мотивира с това, че така ще се осигури работа на военните заводи и по-конкретно на "Терем". Бизнесът се обяви срещу "in house" възлагането, защото създава опасност от източване на бюджетни и обществени средства, от корупция, скрито одържавяване на икономиката и може да отблъсне чуждите инвеститори. Според Гуцанов обаче с директното договаряне "действително ще бъдат ограничени възможностите за изтичане на средства" от една страна, а от друга, много по-пряко министерствата и общините ще могат да контролират своите средства. Макар промените в Закона за обществените поръчки още да не са одобрени докрай, държавата и общините вече напират с идеи за собствени дружества, за да се възползват от новата възможност. Първо БДЖ Новото предприятие ще бъде реализирано с участието на "БДЖ Пътнически превози", "БДЖ Товарни превози" и при необходимост частни фирми, които разполагат със специализирано оборудване за извършване на такъв вид дейност, се казва в съобщението на Министерството на транспорта. Частно предприятие, което се занимава с ремонт на локомотиви, е "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" - част от структурата на "Инфра холдинг" на бизнесмена Васил Божков. От март 2013 г. дружеството е в процедура по несъстоятелност. Друго предприятие в този сектор е русенското "Експрес сервиз", което се развива успешно благодарение на сътрудничеството си с германската фирма "Хегеншайт", за която произвежда малки електрически локомотиви. Според зам.-министъра на транспорта Петър Киров "чрез създаването на такова дружество, ще се повиши безопасността на железопътните превози, което е основен приоритет за Министерството на транспорта". Първоначално дружеството ще извършва само основните ремонти по локомотивите, а след това ще поеме малките и средни ремонти, както и ежедневната техническа поддръжка, е посочено в съобщението. Изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Християн Кръстев е обяснил, че целта е след време новосъздаденото дружество да извършва ремонти и на частни локомотиви, собственост на български фирми и на компании от региона. Идеята за реализация на такъв вид предприятие срещна подкрепата на представителите на синдикалните, браншовите и неправителствените организации, пише в съобщението. На самия обществен съвет представители на медиите не е имало, тъй като в последните месеци стана практика журналистите да не бъдат уведомявани за обществени обсъждания – не само в транспортното министерство, но и в други ведомства. После и в други сектори Очакванията са след окончателното приемане на ЗОП да бъдат създадени нови държавни и общински дружества, като това ще се обяви за реиндустриализация на икономиката. Заклинанието "реиндустриализация" се повтаря месеци наред, без да е ясно какво точно се влага в него. Управляващите обикновено го споменават, когато обясняват как ще изкупуват фалирали държавни дружества. Такова желание беше заявено от икономическия министър за предприятието "Ремотекс", специализирано за ремонт на техниката в "Мини Марица Изток", но е в тежко финансово положение поради липса на поръчки. Другото предприятие, което се продава на търг, е "Химко" във Враца. Според икономическия анализатор Красен Станчев замисълът е да се дадат някакви пари (държавни) на новия собственик. В края на ноември инвестиционният министър Иван Данов съобщи, че правителството обмисля да направи държавно строително предприятие, което да помогне на частния бизнес да печели търгове в чужбина. Идеята е държавната строителна компания да бъде лицето на българските строители при търгове в Арабския свят, защото тези страни изискват държавни гаранции, каквито българските компании не могат да представят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: