Джордж Сорос: Още вярвам в Европейския съюз, искам да се прекрати процесът на разпад

Разговорът на кореспондента на сп. “Шпигел” Грегор Петер Шмиц с Джордж Сорос е поместен в новата им книга “Трагедията на Европа: разпад или възраждане?”, публикуван е на сайта на Ню Йорк Ривю ъф букс, откъдето е преведен от електронното списание Либерален преглед.

Грегор Петер Шмитц: Конфликтът в Крим и Украйна промени формата на европейската и световна политика. По-късно ще се върнем към това. Но първо, нека поговорим за една тема, по която заемате критична позиция в течение на много години: кризата на Европейския съюз. Що се отнася до еврото, не е ли най-лошото вече зад гърба ни?

Джордж Сорос: Ако имате пред вид това, че еврото ще си остане с нас, имате право. Това беше потвърдено от германските избори, при които темата почти не беше дискутирана, както и от коалиционните преговори, при които тя беше препратена към под-комитета 2А. Канцлерката Ангела Меркел е доволна от начина, по който се справи с кризата, доволна е и германската общественост. Избраха я с увеличено мнозинство. Тя винаги е вършила само онова, което беше минимално необходимо за запазване на еврото. А това й спечели съюзничеството както на про-европейците, така и на онези, които разчитат на нея за защита на германските национални интереси. Това не е дребно постижение.

Така че еврото е тук и ще си остане, а договореностите, които се развиха в отговор на кризата, бяха утвърдени като новия ред, управляващ еврозоната. Това потвърждава най-големите ми страхове. Това е именно кошмарът, за който винаги съм говорил. Надявам се, че руската инвазия в Крим може да послужи като звънец за пробуждане. Германия е единствената страна, която е в състояние да промени настоящия ред. Никоя от страните-длъжници не може да го направи: ако някоя от тях се опита, тя незабавно ще бъде наказана от финансовите пазари и европейските власти.

Грегор Петер Шмитц: Ако кажете това на германците, те биха ви отговорили така: но ние вече се променихме много. Вече сме по-щедри и променихме политиката си по финансовите съкращения.

Джордж Сорос: Осъзнавам, че Германия престана да тласка под вода страните-длъжници. Те вече получават по малко кислород и започват да дишат. Някои от тях, особено Италия, все още затъват, но с много по-ниска скорост. Това позволи на финансовите пазари да се покачат, защото икономиките стигнаха до дъното, а това почти автоматично води до възстановяване.

Но изгледите за дълъг период на стагнация не са отстранени. Обикновено се казва, че еврозоната е заплашена от дефлация, но съпротивата от страна на германския Конституционен съд, както и собствените законодателни институции на ЕС ще попречат на Европейската централна банка (ЕЦБ) да преодолява успешно дефлационните напрежения по начина, по който са го правили другите централни банки, особено Федералният резерв.

Изгледите за стагнация поставиха в ход една негативна политическа динамика. Всеки, който намира преобладаващите подредби за нетърпими, бива автоматично изтласкан в някаква анти-европейска поза. Това ме кара да очаквам процесът на разпадане да придобие нова сила. По време на острата фаза на евро-кризата имахме една финансова криза след друга. Сега би трябвало да се появи серия от политически, а не толкова финансови кризи, макар че последните също не могат да бъдат изключени.

- Казвате, че настоящата подредба е нетърпима. Кое точно се нуждае от промяна? Какво трябва да бъде реформирано?

- На върха на евро-кризата Германия се съгласи с определен брой системни реформи, най-важната от които беше банков съюз. Но когато финансовото напрежение се уталожи, тя оряза отстъпките, които беше направила. Това доведе до настоящите споразумения, които потвърждават най-големите ми страхове.

- Докато разговаряме тук, европейските финансови министри са на път да приключат едно споразумение върху банковия съюз. Какво мислите за него?

- В процеса на преговорите, така нареченият банков съюз беше трансформиран в нещо, което е почти напълно противоположно: подновено утвърждаване на националните „силози“, или отделно управлявани банки. Това е победа за един вид оруелов новговор.

- И какво е грешното при него?

- Кръвосмесителното отношение между националните власти и банковите управления. Особено Франция е известна със своите inspecteurs de finance, които в края на краищата управляват главните й банки. Германия има своите Landesbanken, а Испания своите caixas, които имат нездравословни връзки с провинциалните политици. Тези отношения бяха основен източник на слабост в европейската банкова система и те играят важна роля в банковата криза, която все още тежи върху еврозоната. Предложеният банков съюз би трябвало да ги елиминира, но те бяха до голяма степен запазени, главно по германско настояване.

- Това е една доста драстична присъда. С какво я подкрепяте?

- На практика банковият съюз ще остави банковата система без заемодател от последна инстанция. Предложените за разрешаване на проблемите процедури са толкова сложни, с толкова много единици за вземане на решения, че на практика ще бъдат безполезни в случай на криза. Нещо повече, на ЕЦБ е забранено по закон да предприема действия, за които не е изрично упълномощена. Това я прави много по-различна от останалите централни банки, от които се очаква да действат по собствено усмотрение в случай на криза.

Но Германия е твърдо решена да ограничи броя на задълженията, които могат да й бъдат наложени чрез ЕЦБ. В резултат на това страните-членки си остават уязвими за финансови напрежения, от които други развити страни са предпазени. Това е нещото, което имам пред вид когато казвам, че прекомерно задлъжнелите членове на ЕС са в позицията на страни от третия свят, които имат дългове в чужда валута. Банковият съюз не коригира този дефект. Напротив, той го засилва още повече.

- Звучите разочаровано.

- Защото съм. Не оставих камък непреобърнат в опитите си да предотвратя това развитие на нещата, но сега, когато то все пак се получи, не искам да блъскам с глава срещу стената. Приемам, че Германия успя да наложи нов ред в Европейския съюз, макар и да го считам за неприемлив. Но все още вярвам в Европейския съюз, както и в принципите на отвореното общество, които го вдъхновяваха първоначално, и бих желал този дух да се възстанови. Искам да се прекрати процеса на разпад, а не той да се ускорява. Така че вече не защищавам тезата, че Германия трябва „или да води, или да напусне еврозоната“. Моментът, в който беше възможно да се проведе радикална промяна в правилата, управляващи еврото, вече отмина.

- Тоест, по принцип вие вдигате ръце от Европа.

- Не. Отказвам се от опитите за промяна на финансовите споразумения, на отношенията между кредитори и длъжници, които сега се превърнаха в постоянна система. Ще продължа да работя в областта на политиката, понеже тя е онази, в която очаквам драматични развития.

- Разбирам. Очевидно е, че хората са загрижени от възхода на популистките движения в Европа. Виждате ли възможност да се настоява за повече политическа интеграция в момент, в който тенденцията е към дезинтеграция?

- Вярвам във възможността да се намират европейски решения за проблемите на Европа. Националните решения правят проблемите още по-тежки.

Изглежда, че про-европейците често мълчат по важни въпроси, защото се страхуват, че като говорят, биха могли да окажат подкрепа за екстремистите – например в случая с многото бежанци от Близкия изток и Африка, които се надяваха да достигнат Европа, но бяха задържани на италианския остров Лампедуза.

Независимо дали това ни харесва или не, емиграционната политика ще бъде централен въпрос при изборите. Трябва да намерим някаква алтернатива на ксенофобията.

- Какво предлагате да направим?

- Създадох инициативата Отворено общество за Европа (OSIFE). Едно от нейните първи мероприятия се нарича Солидарност сега, в Гърция. Първоначалната идея беше да се пробуди европейска солидарност към тежкото състояние на гръцкото население, което страда от евро-кризата – и гръцка солидарност към тежкото състояние на имигрантите, които живеят при нечовешки условия и са преследвани от крайно националистическата партия Златна зора. Отне ни известно време да поставим проекта в ход, а по времето, в което успяхме, вече беше прекалено късно да се създаде европейска солидарност към гърците, защото и други тежко задлъжнели страни се нуждаеха от подкрепа. Така че пропуснахме този шанс, но инициативата ни имаше полезния страничен ефект да ни предостави по-добро разбиране за имиграционния проблем.

- И какво научихте?

- Че между Севера и Юга има непреодолим конфликт по въпроса за предоставянето на убежище. Страните от Севера, основно кредитори, са много щедри в начина, по който третират хората, търсещи убежище. Така че всички тези хора искат да отидат там, особено в Германия. Но това е повече отколкото страната може да абсорбира, така че те поставиха в ход едно европейско споразумение, наречено Дъблин III, което изисква търсещите убежище да се регистрират в страната, в която първоначално са влезли в ЕС. Това обикновено са страните от Юга, най-вече Италия, Испания и Гърция. И трите са тежко задлъжнели и са подложени на политики за икономически съкращения. Те не притежават подходящи условия и оборудване за хората, търсещи убежище, в резултат на което се развиха ксенофобски, анти-имигрантски, популистки политически движения.

Хората, търсещи убежище, са хванати в капан. Ако се регистрират в страната, в която са пристигнали, никога няма да могат да потърсят убежище в Германия. Така че мнозина предпочитат да останат нелегални, надявайки се по някакъв начин да стигнат до Германия. Мизерните условия, при които те живеят, подхранват анти-имигрантските настроения.

- Разглеждайки другите европейски въпроси, не са ли вашите фондации силно ангажирани с проблемите на ромите (циганите)?

- Да, ние сме ангажирани с тези въпроси в продължение на повече от двадесет и пет години. Ромският образователен фонд създаде ефективни методи за образоване на ромски деца и същевременно засилване на тяхната ромска идентичност. Ако това би се извършвало в по-големи мащаби, то би разрушило враждебните стереотипи, които стоят на пътя на успешната интеграция на ромите. В сегашната ситуация образованите роми могат да се смесят с мнозинството, понеже вече не пасват в стереотипа, но самият стереотип си остава непроменен.

Това е друг пример за положителното въздействие, което има Европейската комисия. Очаквам от европейските структурни фондове да разширят програмите, които функционират.

- Какво мислите за последните политики на Владимир Путин във връзка с Украйна, Крим и Европа?

- Сега стигате до същината на въпроса. Русия се възстановява като голям геополитически играч и Европейският съюз трябва да осъзнае, че има един подновен съперник от изток. Русия се нуждае остро от Европа като партньор, но Путин я позиционира като конкурент. Има значителни политически сили вътре в руския режим, които се отнасят критично към политиката на Путин в това отношение.

- Може ли да бъдете по-специфичен?

- Важното в случая е, че Путин ръководи откъм позиция на слабост. Той беше доста популярен в Русия, защото възстанови някакъв ред след хаоса. Новият ред не е чак толкова по-различен от стария, но фактът, че той е отворен към външния свят е определено подобрение, важен елемент от неговата стабилност. Но след предварително договорената смяна с Дмитрий Медведев от премиер-министър към президент, хората се почувстваха дълбоко разтревожени. Путин пък се почувства изключително застрашен от протестното движение. Той стана репресивен у дома и агресивен в чужбина.

Това беше момента, в който Русия започна да доставя масивни количества оръжия за режима на Асад в Сирия и така помогна да се преобърнат нещата в борбата с бунтовниците. Рискът се изплати, понеже в този момент западните сили – Съединените щати и ЕС – бяха прекомерно заети със собствените си вътрешни проблеми. Барак Обама искаше да предприеме възмездни мерки срещу употребата на химически оръжия от страна на Сирия. Той поиска одобрението на Конгреса и беше на път да не го получи, когато Путин дойде на помощ и убеди Асад да предаде доброволно химическите си оръжия.

За него това беше убедителна дипломатическа победа. Но спонтанното въстание на украинския народ трябва да го е научило, че мечтата му за подновено обединение на остатъците от Руската империя е неосъществима. Сега той е изправен пред избора между поддържане или промяна на курса и търсене на по-голяма сговорчивост в чужбина и по-малко репресивност у дома. Настоящият му курс вече се доказа като саморазрушителен, но той изглежда продължава да упорства.

- Дали Русия е чак толкова сериозна заплаха за Европа, ако икономиката й е толкова слаба, колкото твърдите?

- Олигарсите, които контролират голяма част от руската икономика, нямат доверие в режима. Те изпращат децата и парите си в чужбина. Това е, което прави икономиката толкова слаба. Дори и при цена на петрола от над 100 долара за варел, което е минимума, от който Русия се нуждае, за да балансира бюджета си, тя не расте. Путин стана агресивен поради слабостта си. Той няма скрупули, може да бъде безмилостен, но все пак е експерт по джудо, а не садист. Така че икономическата слабост и агресивното поведение са произтичащи едно от друго неща.

- Как трябва да реагира на това Европа?

- Тя трябва да бъде по-единна, особено в отговор на руската агресия в Украйна. Путин се гордее с това, че е геополитически реалист. Той уважава силата и се чувства окуражен от слабостта. Но позите на непрестанна враждебност са ненужни. Независимо от настоящата ситуация в Украйна, Европейският съюз и Русия се допълват взаимно в много отношения; и двете страни се нуждаят една от друга. За Русия има множество възможности да играе конструктивна роля в света, точно защото както Европа, така и Съединените щати са така заети с вътрешните си проблеми.

- Но какво означава всичко това на практика, особено в Близкия изток?

- То напълно промени геополитическата ситуация. Имам някои специфични идеи във връзка с тази тема, но тя е много сложна. Няма как да ги обясня изцяло, защото са замесени прекалено много страни и всички те са взаимно свързани.

- Опитайте все пак.

- Трябва да започна с едно по-общо наблюдение. По света има все по-нарастващ брой неразрешени кризи. Това е симптом за упадъка на глобалната управляемост. В момента разполагаме само с много зачатъчна система. По принцип има само една международна институция с твърда власт: Съвета за сигурност към ООН. Ако петте постоянни членове се съгласят едни с други, те могат да наложат волята си във всяка част от света. Но има много суверенни страни с армии, както и пропаднали държави, които не са в състояние да поддържат монопола си върху използването на насилие или твърда власт.

Студената война беше стабилна система. Двете суперсили се намираха в патова ситуация поради взаимната заплаха от разрушение и им се налагаше да удържат съюзниците си. Така че борбата се водеше основно по периферията. След колапса на Съветския съюз имаше един кратък период, в който Съединените щати се оказаха в позицията на безспорен световен лидер. Но те злоупотребиха с властта си. Под влиянието на неоконсерваторите, които твърдяха, че САЩ трябва да употребят силата си, за да наложат волята си в света, президентът Джордж У. Буш обяви „война срещу терора“ и нахлу в Ирак под фалшив претекст.

Това беше трагично неразбиране на подходящата роля на хегемонната или имперска сила. Защото именно силата на привличането – меката власт – е онова, което осигурява стабилността на империите. Твърдата власт може и да е необходима за завоевания и самозащита, но хегемонът трябва да се грижи за интересите на ония, които зависят от него, за да може да си осигури тяхната лоялност, а не да преследва единствено собствените си интереси. Съединените щати правеха всичко това много добре след Втората световна война, когато създадоха Обединените нации и се ангажираха с плана Маршал. Но президентът Буш забрави тези уроци и разруши американското водачество за нулево време.

Мечтата на неоконсерваторите за „нов американски век“ продължи по-малко от десет години. След това президентът Обама отново доведе американската политика обратно в реалността. Постиженията му в областта на външната политика са по-добри, отколкото се признава публично. Той прие огромната загуба на власт и влияние, и се опита да „води изотзад“. Във всеки случай обаче той се занимава повече с вътрешната, отколкото с външната политика. В това отношение Америка се намира в същата позиция като Европа, ако и по различни причини. Хората гледат навътре и са уморени от войни. Това създаде вакуум на властта, който позволи на различни конфликти да се разпространяват безпрепятствено по целия свят.

В последно време Русия се придвижи вътре в този вакуум, опитвайки да се утвърди отново като геополитически играч. Това е смел маньовър, внушен от путиновата вътрешна слабост, и той се изплати добре в Сирия поради слабостта на Запада. Русия можа да направи онова, което западните сили не можаха: да убеди Асад да предаде „доброволно“ химическите си оръжия. Това радикално промени геополитическия пейзаж. Внезапно се появиха изгледи за разрешаване на трите основни нерешени конфликта в Близкия изток – Палестина, Иран и Сирия – точно по време, когато това най-малко можеше да се очаква.

Сирийската криза е далеч най-тежката, особено по човешките си последствия. Появата на Русия като основен доставчик на оръжия, обединена с навлизането на Хизбола като доставчик на войска, преобърна шансовете в полза на Асад. Борбата не може да приключи само чрез някакво политическо споразумение, наложено и гарантирано от международната общност. Без това, двете страни ще продължават да се бият до безкрайност, поддържани от външните си съюзници. Но постигането на политическо споразумение би отнело месеци или години. А междувременно Асад преследва преднамерена политика на лишаване от храна и разрушаване на медицинската система, като начин да подчини цивилното население. „Умрете от глад или се предайте“ е неговото мото.

Това пробужда призрака на хуманитарната катастрофа. Освен ако се намери начин за предоставяне на хуманитарна помощ отвъд фронтовите линии, през зимата повече хора ще умрат от болести и глад, отколкото от военните действия.

- А какво ще кажете за Иран?

- В иранската криза се получи реален пробив, под формата на временно съглашение върху атомните оръжия с новия президент Хасан Рухани. Санкциите, наложени от западните сили, бяха много ефективни. Самата Иранска революция вече стигна до точка, при която изпадна в ръцете на една тясна клика, Революционната гвардия. Моллите бяха най-вече изтикани вън от властта. Като глава на моллите, Върховният водач не може да е бил доволен. Освен това той трябва да е осъзнавал, че голяма част от населението е дълбоко недоволна от режима. За разлика от предишните опити за преговори, той изглежда поддържа идеята за достигане на помирение със Съединените щати. Това подобрява изгледите за окончателно споразумение. Трябва да имаме пред, че, както наскоро писа Вали Наср, Иран притежава вторите по големина залежи от природен газ в света, след Русия, и че по принцип той е в състояние да се конкурира с Русия при доставките на газ за Европа.

- Остава сега да поговорим и за най-дълготрайната от всички кризи, палестинската.

- Последните събития в Египет подобриха шансовете за напредък в дълго нестихващата палестинска криза. Армията, с активната подкрепа на Саудитска арабия и държавите от Персийския залив, отстрани от власт законно избрания президент и се зае с брутално потискане на Мюсюлманското братство. Това инак обезпокоително развитие на нещата има един потенциално благотворен страничен ефект: то дава възможност за мирно споразумение между палестинските власти и Израел, при същевременно изключване на Хамас. Това би било напълно немислимо само допреди няколко месеца. Държавният секретар Джон Кери се ангажира с палестинските преговори далеч преди да се отвори тази възможност, така че се намира в изгодна позиция. Премиер-министърът Бенямин Нетаняху е изпълнен с подозрения, но при цялата си непримиримост той не може да се противопостави открито на преговорите защото, след като открито поддържаше Мит Ромни по време на американските избори, сега се намира в сравнително слаба позиция. Преговорите напредват, но действително много бавно.

Ако и трите кризи биха били решени, в Близкия изток би се появил нов ред. Има да се изминава много дълъг път, тъй като различните конфликти са взаимно свързани, а потенциалните губещи в един конфликт могат да действат като допълнителни сили на съпротива при някой друг. Нетаняху например е настроен непоклатимо против сделка с Иран, тъй като мирът с Палестина би сложил край на политическата му кариера в Израел. Въпреки това най-общите очертания на един потенциален нов ред вече могат да се различат, макар че не може да се каже какво точно ще бъде въздействието на настоящата криза в Украйна. Русия би могла да стане по-влиятелна, отношенията между Саудитска арабия и САЩ биха могли да станат напрегнати, а Иран може да се окаже най-близкия съюзник на Америка, втори само след Израел. Но ситуацията си остава променлива и може да се промени буквално всеки ден.

- В последно време кризата в Украйна засенчи всички останали.

- Действително. Украйна и особено Крим са от много по-голяма важност за Русия, отколкото каквото и да било в Близкия изток. Путин прецени ситуацията силно погрешно. Миналата есен той нямаше трудности да надхитри Европейския съюз, който беше скован от вътрешните си политически и финансови проблеми. Под германско ръководство Съюзът предложи прекалено малко, но пък в замяна искаше прекалено много. Путин беше в състояние с лекота да предложи по-добра сделка на украинския президент Янукович. Но украинският народ се надигна и осуети сметките и на двете страни.

Бунтът улучи Путин в ахилесовата пета. Идеята за спонтанен бунт просто не влизаше в сметките му. От негова гледна точка светът е управляван от сила и хората на власт могат лесно да манипулират общественото мнение. Неспособността да се контролират хората е признак на слабост.

В съответствие с това той постави като условие за помощта си Янукович да потисне бунта. Но употребата на сила пробуди обществеността и в края на краищата Янукович беше принуден да капитулира. Това би могло да доведе до патова ситуация и запазване на статуквото, при което Украйна би останала хлабаво балансирана между Русия и Европа, с корумпирано и неефективно правителство, противопоставящо се на гражданското общество. А това пък щеше да бъде долнокачествено равновесие, при което разходите биха надвишавали приходите за всички замесени страни.

Но Путин упорстваше в контрапродуктивния си подход. Янукович беше първо въведен в болница, а след това изпратен в Сочи, за да бъде мъмрен от Путин. Инструкциите на Путин доведоха конфронтацията до кулминационна точка. Противно на всички очаквания, група граждани, въоръжени почти само с тояги и щитове, направени от картон и метални капаци от варели за боклук, надвиха полицейски сили, които стреляха на месо. Имаше много жертви, но гражданите победиха. Това беше истинско чудо.

- Но как можа да се случи нещо такова? Как си го обяснявате?

- Всичко това се вписва директно в моето разбиране за фактора на човешка несигурност, но заедно с това то разкрива и една забележителна прилика между човешките дела и квантовата физика, която преди това не бях осъзнавал. Според Макс Планк, измежду много други учени, суб-атомните явления имат двояк характер: те могат да се проявяват като частици или като вълни. Нещо подобно се случва и с човешките същества: те са отчасти свободно стоящи индивиди или частици, но отчасти и компоненти от по-големи единици, които се проявяват като вълни. Въздействието, което те имат върху реалността, зависи от това коя алтернатива доминира поведението им. Има потенциални повратни точки от едната алтернатива към другата, но не е сигурно кога те ще се случат, а несигурността може да бъде разрешена единствено в ретроспектива.

На 20 февруари на площад Майдан беше достигната именно една такава повратна точка, когато хората бяха толкова твърдо решени да защищават Украйна, че забравиха за индивидуалната си смъртност. Онова, което придаде историческа значимост на самоубийственото им поведение беше, че то успя. Едно дълбоко разделено общество беше доведено от ръба на гражданска война до безпрецедентно единство. Революциите обикновено пропадат. Оранжевата революция от 2004 година се превърна в караница между водачите си. Би било грешка да се прави заключението, че тази революция е осъдена на същата съдба. Действително, партиите, участващи във временното правителство са твърдо решени да избегнат това. Разглеждана в ретроспектива, съпротивата от Майдан би могла да се окаже раждане на една нация. Това многообещаващо вътрешно развитие беше директна реакция срещу едно външно потисничество. За нещастие то може да предизвика по-нататъшен натиск от чужбина, понеже успешната съпротива на Украйна би представлявала екзистенциална заплаха за продължаващото господство на Путин в Русия.

- Имате пред вид руската инвазия в Крим. Как виждате нейното евентуално развитие?

- Ако бъде ограничена до Крим, тя ще послужи като по-нататъшен импулс за по-голямо национално сцепление в Украйна. Крим не е неразделима част от Украйна. Хрушчов е прехвърлил Крим в Украйна през 1954 чрез административен указ. Мнозинството от население там е руско и той е база на Руския черноморски флот. Именно това е причината, поради която Путин е в състояние да постави Украйна под директен военен и икономически натиск, а те не се намират в позиция, от която да могат да се съпротивляват сами. Нуждаят се от подкрепата на западните сили. И така бъдещето на Украйна зависи от това как западните сили, особено Германия, ще реагират.

- И какво трябва да правят западните сили?

- Те трябва да се съсредоточат върху подсилването на Украйна, а не толкова върху наказването на Русия. Не могат да предотвратят присъединяването на Крим. Разбира се, те ще протестират срещу него, понеже то нарушава Будапещенския меморандум от 1994, който гарантираше целостта на Украйна, включително и Крим, но не са в позиция, от която могат да му се противопоставят чрез военни средства. Дори санкциите трябва да бъдат използвани умерено, за да бъдат запазени като удържаща мярка срещу истинската опасност, а именно директно военно или икономическо нападение върху Украйна. Руските сили вече окупираха една газова централа в Украйна, която снабдява Крим, а могат да заемат и повече територия, ако не бъдат възпрени.

За щастие икономическите санкции могат да бъдат мощна удържаща мярка, ако бъдат използвани разумно. Замразяването на авоарите на руски олигарси в чужди банки е обратното на умните санкции. Олигарсите, които изпращат децата си в чужбина, отслабват руската икономика. Досега бягството на капитали беше повече или по-малко компенсирано от директните чужди инвестиции. Ефективните санкции биха били насочени към обезкуражаване на притока от финансови средства, независимо дали под формата на директни инвестиции или банкови заеми. Нещо повече, САЩ биха могли да отворят стратегическите си петролни резерви и да позволят продажбата им в чужбина. Това би поставило руската икономика в дефицит. Тя е достатъчно крехка, за да бъде уязвима за умно проведени санкции.

- Но не би ли било всичко това един вид доброволно наложено самонаказание? Германия има големи инвестиции в Русия, които са също толкова уязвими.

- Ефективните санкции срещу Русия трябва да се указват като заплаха срещу Русия отначало само под формата на удържащи мерки. Ако заплахата се окаже ефективна, те няма да бъдат приложени. Но канцлерката Меркел е изправена пред фундаментален избор: трябва ли Германия да се ръководи от тесните си национални интереси или по-скоро да утвърждава водаческата си позиция в Европейския съюз, с което да изкове единна европейска реакция? От нейния избор зависи не само съдбата на Украйна, но също и бъдещето на Европейския съюз. Пламенната й реч пред германския парламент на 13 март ми дава надежда, че ще вземе правилното решение.

- И каква е вашата представа за правилния избор?

- Голямоформатна техническа и финансова програма за подкрепа на Украйна. ЕС и САЩ, под ръководството на Международния валутен фонд, подготвят многомилиарден пакет от помощи, които ще спасят страната от финансов колапс. Но това не е достатъчно: освен това Украйна се нуждае и от външна помощ, която може да бъде предоставена единствено от ЕС. Нужна е мениджърска експертиза и достъп до външни пазари.

Украйна е потенциално привлекателна дестинация за инвестиции. Но за да се реализира този потенциал се изисква да се подобри бизнес-климата като се вземе на фокус постоянната корупция и слабото управление на закона. Новият режим в Украйна е силно мотивиран да се заеме с тази задача. Но само ЕС може да отвори вътрешния си пазар и да предостави политическо рисково обезпечение за инвестициите в Украйна. От своя страна Украйна ще насърчи компаниите си да подобрят мениджмънта като намерят европейски партньори. По такъв начин Украйна ще бъде все по-добре интегрирана в европейския общ пазар. Това би могло да предостави и един силно необходим финансов стимул за европейската икономика. И, което е още по-важно, да помогне да се пробуди отново духа, който първоначално е вдъхновявал идеята за Европейския съюз.

——
Джордж Сорос е американски финансист от еврейско-унгарски произход. Известен е с дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“ и написва няколко книги. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез фондация „Отворено общество” се оценява на около 5 млрд. долара.

Прочети цялата новина

Свързани новини: