Споразумението за партньорство с ЕС – "симплификация" или дупка в бюджета

"Симплификация" или дупка в бюджета отваря Споразумението за партньорство на България с ЕС за периода 2014-2020 г. Тази дилема не получава отговор по време на обсъждането на документа от правителството, става ясно от публикуваната стенограма. Другите спорни въпроси са свързани с покриването на т.нар. „бели петна“ – селата около големите градове, дигитализацията на културното наследство, прецизиране на текстовете за водната реформа и електронното управление. Споразумението за партньорство е основният документ, който определя за какво ще бъдат похарчени над 15 млрд. евро до 2020 г.  Той е обсъден на заседанието на кабинета на 27 март. Пред медиите беше представено, че документът е одобрен, но се оказва, че това не е точно така. Предстои да се изчистят редица спорни въпроси, като не е ясно дали това се е случило. Крайният срок за изпращането на документа в ЕС е 13 април. Забележки по документа са направили министрите на транспорта Данаил Папазов, на екологията Искра Михайлова, на финансите Петър Чобанов, на образованието Анелия Клисарова, на труда и социалната политика Хасан Адемов и на регионалното развитие Десислава Терзиева. На практика това са всички министерства, които отговарят за оперативните програми. Единственото изключение е икономическият министър Драгомир Стойнев, в чийто ресор е „Конкурентоспособност“. Вицепрмиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която отговаря за документа, обещава да се съобрази с част от коментарите на министрите. Премиерът Пламен Орешарски предлага Споразумението за партньорство да не се отлага и да се приеме на вносител, а през почивните дни спорните текстове да се „доизчистят“. „От една страна, трябва да бързаме, но не да „претупаме“ работата, а да си я свършим“, казва Орешарски. Не е ясно дали текстовете са изчистени, защото документът все още не е публикуван. Гъвкавост и креативност чрез „симплификация“ Най-спорния въпрос е бил откриването на т.нар. бюджетни линии по оперативните програми, което поставя под риск изпълнението на бюджета, защото може да доведе до увеличаване на дефицита. „Основният проблем, който виждам е с бюджетните линии – как да ги прецизираме, така че да не създаваме риск“, заявява финансовият министър Петър Чобанов.  Идеята е през този програмен период държавни ведомства и общини, които са бенефициенти по определени схеми на оперативна програма да не се налага да пишат непрекъснато еднотипни проекти и да ги защитават, а в рамките на одобрения за тях бюджет да получават периодично средствата. Например общините, които разработиха т.нар. интегрирани планове за развитие и всяка една има заделен бюджет по програма „Региони в растеж“ да има своя бюджетна линия. Друг пример е програмата „Човешки ресурси“ по мерките за заетост, изпълнявани от Агенцията по заетостта. Според финансовото министерство „такива бюджетни линии, когато са за големи проекти или проекти, които изискват непрекъснато финансиране, е рисковано от бюджетна гледна точка да бъдат покривани с подобни бюджетни линии целите авансови плащания или окончателни плащания“. „Това ще натовари централния бюджет и създава риск при неполучаване навреме на средствата то да се отрази директно на дефицита“, казва министър Чобанов. Той възразява срещу определяне на праг на съфинансиране, от който по преценка на управляващия орган е възможно да се извършва опростена оценка на проектните предложния, която се състои от оценка на административното съответствие и допустимостта и финансова оценка. Другата бележка на финансовото министерство е за отпадане на банковите гаранции за извършване на авансови плащания в случай, че когато рискът от неизпълнение на проекта се оценява от управляващия орган като нисък. Това също може да доведе до увеличаване на дефицита. Тази мярка се прави за да се облекчат малките и средни фирми по програма „Конкурентоспособност“, които през изминалия програмен период имаха проблеми с осигуряването на съфинансирането на проектите. Зинаида Златанова определя забележките на финансовото министерство като „много важни“.„Предлагам Министерството на финансите (с пълното съзнание какво точно предлагам, колкото и екзотично да е) да проявят гъвкавост и креативност, за да опитаме тези подходи. Най-лесното е да променим нормативната уредба и в крайна сметка, ако министерствата не се справят, да ги отменим“, призовава Златанова. Тя защитава тезата си за тези генерални промени в усвояването на еврофондовете с новия подход, който се налага на европейско ниво като въвежда термина „симплификация“, което означава опростяване на правилата. Пари за несъществуващи проекти Другият спорен въпрос е заделянето на ресурс за несъществуващи към момента проекти. Става въпрос за т.нар. нова инициатива – водена от общността местно развитие (ВОМР), за която се предвижда да бъде заделен по 5% от бюджетите на оперативните програми „Човешки ресурси“ и „Регионално развитие“.  За това проблемът е поставен от министрите на труда и социалната политика Хасан Адемов и на регионалното развитие Десислава Терзиева. „Очевидно е, че трябва да го заделим този финансов ресурс, но въпросът е за какво го заделяме? Защото стратегията трябва да дойде отдолу – от местните общности, а такава стратегия към момента няма. Оказа се, че ние с нашето предложение предлагаме отгоре надолу усвояване на някакъв финансов ресурс, който не е ясно за каква стратегия ще бъде изразходван“, казва Адемов. Терзиева го допълва, че е трябва да се знае за какво ще отидат тези пари, а не „да ги държим настрани за две години, без да знаем дали въобще ще има такава инициатива“, намеквайки, че по този начин парите може и да бъдат загубени. Зинаида Златанова обяснява, че разбира аргументите им, но държи на ВОМР, защото с този инструмент ще се покриват „белите петна“.  Това са селата около големите градове, които и през този програмен период остават на практика без финансиране, след като остана старото определение за селски район. За да не останат за втори път без финансиране те бяха изкуствено бяха пришити към програмата за градовете. Дигитализацията на културното наследство Културният министър Петър Стоянович предлага да се осигури финансиране за дигитализация на културното наследство.  „Стратегически приоритет няма как да направим дигитализацията на културното наследство“, попарва надеждите му Зинаида Златанова. Министърът на екологията Искра Михайлова обаче подкрепя предложението на Стоянович, като смята, че това може да стане чрез хоризонтална мярка с финансиране по различни оперативни програми. „Имаме възможност в споразумението – в анализа и в заложените цели, да сложим по едно изречение буквално, по същата логика по едно изречение и след това, работейки по оперативни програми да видим дали е възможно да има такава мярка в програмата „Образование”, когато става дума за дигитализация с цел образование, дали може да има такава мярка в програмата „Добро управление“, когато става дума за подкрепа дигитализиране на държавните архиви, примерно, или българския исторически архив“, казва Михайлова. Премиерът Пламен Орешарски също би „приветствал, ако има текстове“ за дигитализацията на културното наследство, защото „това е изключително важно като дейност“. Водната стратегия и е-управлението Министърът на екологията Искра Михайлова настоява в „споразумението, дори с три изречения“ да бъде посочено какъв план за действие имаме по водната реформа и тази във ВиК сектора. Златанова приема искането й, но я призовава да подготвят текстовете по-бързо. Транспортният министър Данаил Папазов отбелязва, че в споразумението не е отразено, че вече имаме стратегия за електронното управление. Все още обаче не е готов планът за реализацията му. Образователният министър Анелия Клисарова отбелязва, че за приобщаването на ромите не са предвидени пари, а Брюксел настоява да има средства за тяхното образование и програми за заетост. Така Клисарова прави опит да измъкне допълнително пари за нейната програма „Наука и образование“, която получи вече 10 млн. евро отгоре спрямо първоначално одобрения бюджет.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: