Поляризация у дома, изолация по света

в.Тудейс заман

След всички избори ще чуете победителят да твърди, че народът си е казал думата и избирателите винаги са прави. Ето защо е безсмислено да критикуваме резултатите. Винаги съм имал проблем с този начин на мислене. Освен в случаите на измама или на манипулации на гласове, човек трябва да приеме изходът от изборите, дори и той да е разочароващ от неговата лична гледна точка.

Но ако електоратът действително е винаги прав в смисъл, че решението му е най-добрият избор за бъдещето на неговата страна? Дали това че получаваш мнозинство на изборите непременно означава, че политиците, които са спечелили, имат най-добрите идеи и не бива да бъдат предизвиквани от загубилото малцинство?

Нека не бъркаме нещата: Победата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на местните избори не е резултат само от умела предизборна кампания, в която лидерът на управляващата партия играе жертва на злонамерени вътрешни и международни усилия за свалянето му.

Победата на Реджеп Тайип Ердоган показва също как след десетилетия на потискане турските консерватори сега предпочитат “своя човек”, дори и той да прави някои грешки, пред старата гвардия без нови идеи. Освен това не е изненада, че за много турци икономическата стабилност и по-добрите услуги са по-важни от свободните медии, политиката без корупция и независимата съдебна система. Всичко това е вярно.

Междувременно все още съм твърдо убеден, че печелившата изборна формула на управляващата партия е стратегия на загуби за страната в дългосрочен план.

Първо, у дома е ясно, че резултатът е поляризация. Противопоставянето на половината население срещу другите не е типична турска тактика за печелене на избори. Разликата с други дълбоко разединени държави обаче е, че след победа на изборите победителят в Турция не се опита да хвърли мостове през бездната, която сам умишлено отвори, а обяви по-нататъшни действия срещу онези, които му се противопоставят.

И отново този отмъстителен подход може да е популярен сред твърдите му поддръжници и може да му донесе и нова победа на следващите избори, но също така създава общество, където 50 процента от хората се чувстват изолирани и или ще обърнат гръб на политиката отвратени и отчаяни, или ще започнат да търсят начини да блокират и да възпрепятстват действията на легитимната, но мегаломанска власт, която ги управлява. Без някакъв вид помирение в бъдеще, просто не би могло да има турско общество, което да се развие по-нататък по стабилен и мирен начин.

Второ, не съм сигурен дали турските лидери и хората, гласували за тях, осъзнават колко бързо позицията на Турция на международната сцена се влошава. Сигурно речите на премиера, в които той казва, че изобщо не му пука за това какво мисли външният свят за забраната на Туитър, се приемат добре от много турци. Но мога да ви уверя, че не се посрещат добре от по-голямата част от онези, които взимат решение навън.

От страна, която само преди пет години будеше възхищение заради смелите си реформи, засилили демокрацията и създали икономически растеж, Турция се превърна в главоболие за политиците и бизнесмените в Европа и САЩ. Стратегически Турция е твърде важна за западните страни, за да я пренебрегнат напълно. За Вашингтон, вместо това, тя е на път да се превърне в страна, задържана на борда с минимални усилия и слаб ентусиазъм.

Неудобните въпроси за незаконните финанси на Турция, например от заобикалянето на финансовите санкции срещу Иран, също няма да помогнат особено. В Брюксел усилията за хармонизиране на Турция с европейските стандарти за демокрация и човешки права постепенно ще бъдат изместени от политика, при която страната ще бъде държана разстояние без да се предизвиква криза.

Тази политическа изолация скоро ще се отрази и на икономиката. Не само чуждестранните инвестиции ще намалеят в ...

Свързани новини: