Защо Западът превърна Путин във въплъщение на злото?

Русия и САЩ отново не могат са постигнат съгласие за амбициите си. Този сблъсък на интереси се оказа в центъра на вниманието заради кризата с Украйна. Провокацията в този случай тръгна от Вашингтон, както показва огласения разговор на Виктория Нюланд, по време на който тя е казала: "Майната му на ЕС".

Преди няколко десетилетия, в разгара на Студената война водещият американски външнополитически стратег Джордж Кенан каза следното в една лекция: "Позволете ми да ви уверя, че няма нищо по егоцентрично по своята природа от демокрацията, поставена в бойна готовност. Тя много скоро става жертва на собствената си пропаганда. Тя по принцип придава на своята цел абсолютна ценност, която в крайна сметка извращава визията й. Нейният враг се превръща във въплъщение на злото, а самата тя в сърцевина на добродетелта".

Оттогава нищо не се променило. Вашингтон знае, че Украйна винаги е била твърде деликатен въпрос за Москва. Ултранационалистите, които са се сражавали на страната на Третия райх по време на Втората световна война, са убили 30 000 съветски войници и комунисти. Те продължаваха да водят тайна война с подкрепата на ЦРУ дори през 1951 година. Павел Судоплатов, един от ръководителите на съветското разузнаване, написа през 1994 година: "Зараждането на Студената война е тясно свързано с подкрепата, която Западът очакваше на въоръжените националистически сили в Прибалтика и Западна Украйна".

Когато Михаил Горбачов дал съгласието за сделката с обединението на Германия, чийто основният момент бе условието обединена Германия да остане в НАТО, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър го уверил, че НАТО няма да се разширява на Изток дори със сантиметър. Горбачов повторил: "Всякакво разширяване на НАТО ще бъде неприемливо". Бейкър отвърнал: "Съгласен съм". Една от причините, заради която Горбачов публично подкрепи Путин за Крим, е, че на времето Западът жестоко го бе предал.

Западът подкрепяше Москва до момента, в който смяташе, че руските лидери сляпо ще изпълняват разпорежданията му. Западните медии оправдаха щурма на Борис Елцин срещу руския парламент през 1993 година. Мащабните удари в Чечня първо на Елцин, а после и на Путин бяха окачествени като незначителен местен въпрос, за което спомогнаха изказванията на Джордж Буш и Тони Блеър. "Чечня не е Косово", заяви Блеър след среща с Путин през 2000-та година. Книгата на Тони Ууд "Чечня: доводи в полза на независимостта" съдържа подробна информация за ужасите, които е преживяла тази република. Чечня е имала реална независимост от 1991 до 1994 година. Нейните жители наблюдаваха колко бързо и безболезнено балтийските републики придобиха независимост и им се искаше да последват техния пример.

Вместо това те трябваше да изпитат върху себе си бомбардировки. Столицата Грозни бе сравнена със земята в буквалния смисъл на думата – 85% от жилищния й фонд бе напълно унищожен. През февруари 1995 г. двама смели руски икономисти Андрей Иларионов и Борис Левин публикуваха във в. "Москоу нюз" (Moscow News) статия, в която подкрепиха независимостта на Чечня. В този вестник (за разлика от западните издания) бяха публикувани и редица критични репортажи, разкриващи мащабните престъпления, извършени при обсадата на Сараево и клането в Сребреница. Насилие, изтезания, бежанци и десетки хиляди убити – такава съдба очакваше и чеченците. Въпреки това Вашингтон и неговите европейски съюзници не виждаха в това никакъв проблем.

При калкулиране на западните интереси няма страдания – независимо от техния мащаб, - които да не могат да бъдат оправдани. Чеченци, палестинци, иракчани афганистанци, пакистанци нямат никакво значение. Въпреки това контрастът в отношенията на Запада към войната в Чечня и към присъединяването на Крим е поразителен.

Кризата в Крим не доведе до човешки жертви и неговото население без съмнение иска да стане част от Русия. Но реакцията на Белия дом бе пълна противоположност на реакцията му спрямо войната в Чечня. Защо? Защото Путин, за разлика от Елцин не желаеше повече да сътрудничи по такива въпроси като разширяването на НАТО, санкциите срещу Иран, Сирия и прочие. В резултат той се превърна във въплъщение на злото. Защото той реши да оспори хегемонията на САЩ, използвайки при това методи, към които често прибягваше Западът. (Системните намеси на Франция в Африка са един от примерите.)

Ако САЩ настояват да използват НАТО като магнит за привличането на Украйна, Москва най-вероятно ще вземе източната част на страната. Тези, които наистина ценят суверенитета на Украйна, трябва да подкрепят истинската й независимост и неутралитет и да се противопоставят срещу превръщането й в играчка на Запада или Москва.

Прочети цялата новина

Свързани новини: