"Ульяновецът" на Фандъкова

Започнаха дългоочаквания ремонт на трасето на седмицата. Че мотрисите, движещи се по него, наистина се люлееха като влакчета на ужасите в лунапарк. И зъбите на бабите и дядовците, возещи се в трамвая, чаткаха като кастанети. Това добре. Трасето, където тече ремонтът, е дълго към седем километра. Трябва да бъде положена огромна работа, явно ще бъдат усвоени и огромни пари. Къртят наред. С едни динозавърски на вид машини с марка "Ульяновец". Разбиха половин метър надолу леглото на релсите. Камарите стоят сега и чакат да бъдат извозени. Само че бетонът на това трасе е правен навремето с гъста арматура. Желязо фи 12. Ако при сегашния ремонт решат да сложат в новото легло на релсите такова и толкова желязо, ще трябва да обелят златото от кубетата на "Св. Александър Невски". Така че по-вероятно е да излеят нещо, което отвън ще изглежда няколко месеца мазно и лъскаво, а после отново ще се нацъфка като юфка. Логиката на времето, в което живеем, казва това, не аз. Техниката на фирмата, която извършва ремонта, е събирана от кол и въже. Има и по-нови машини, но автопаркът й се състои главно от огромни допотопни багери, които газят и чупят наред бордюрите, живия плет и металните скари, които заграждаха живия плет край линията и самите релси. Тези метални скари ги поставиха само преди една година. Сигурно само за тях са отишли милиони. Какво пречеше те кротко да бъдат демонтирани и съхранени, за да бъдат поставени отново същите след ремонта. Нищо не пречеше. С една дума, общината и лично Фандъкова се държат тъй, сякаш във вътрешния двор на кметството на "Московска" е избликнал нефтен кладенец. И парите за тях нямат никакво значение. Да не бъда разбран погрешно. Оценявам грижата на Фандъкова за нашия град. Тази грижа личи, забелязва се. Издава една къщовност. Но големият град освен къщовност иска и разсъдливост, предварителна планировка на дейностите, пестеливост. А при ремонта на трасето на седмицата виждаме точно обратното. Фирмата, която прави ремонта на трасето, се захвана да оправи и настилката на тротоара на бул. "Гоце Делчев" пред 27 и 15 блок. Тротоарът наистина не беше пипан от десетилетия. За по-лесно и тук докараха един огромен багер, който започна да гребе старите плочки. Обаче клоните на дърветата му пречеха. Видях какво направи багеристът. Вдигна зъбците на машината и с едно движение на лоста започна да сече клоните, които му пречеха. Хряс-хряс-хряс! Отидох при багера и със знаци помолих багериста да изключи машината. Той я изключи и се надвеси от прозорчето. – Защо отсече клоните? – попитах го. Той вдигна рамене, почервеня и отново подпали багера. И леко помръдна стрелата със зъбците към мен. Няколко клона, какво толкова, вероятно си мислеше багеристът. Тоя какво се втелява. Тука кипи труд. А тоя се втелява за няколко клона. Все пак, за да не завърши безславно моя порив, отидох до леката кола, паркирана наблизо, където една жена, шефката на тази бригада, се беше разположила удобно, пушеше, пиеше три в едно и четеше жълт вестник. Отворих вратата и седнах на седалката до нея. – Дайте ми името на този багерист – казах. – Той отсече три клона. – Недейте сега – каза жената. – Виждате колко е трудно, има паркирани коли, не можем да работим. Имаме норма. Махнах с ръка и излязох от колата. Три клона, какво толкова. Понеже госпожа Фандъкова е специалист по руска литература, ще си позволя да й припомня тук великолепната повест "Живи пари" на сибиряка Андрей Скалон, по-малък брат на Василий Шукшин, на Валентин Распутин, на Виктор Астафиев. Арканя работи в един сибирски комбинат. Веднъж в годината обаче си взема отпуск. И отива на лов за самури в тайгата. За лова на самури трябват кучета. Арканя изгодно спазарява кучката Димка и още едно куче, Верни. Димка му излиза толкова евтино, защото е бременна, "кучна", както пише авторът. Сетне се натоварва на един вертолет, спазарява с пилота и обратния курс, след няколко седмици и вертолетът го стоварва с кучетата вдън тайгата. Димка е просто съкровище. "Димка тичаше през храсти, през горели, повалени на земята дървета, просто да не повярваш, че е кучна Старателно куче, самоотвержено, да му се не нарадваш. Ей такива кученца решават целия лов, целия план за кожите, валутата. Тичат из тайгата, търсят, викат ловеца." Идва обаче времето, когато Димка трябва да се окучи. "Окучването ставаше некрасиво, дори страшно. Арканя осветяваше подробностите от това събитие с една главня, ободряваше с псувни кучката, Димка се извръщаше, пълзеше, коремът й необичайно мърдаше. Арканя не издържа целия сеанс, заспа по средата му. На сутринта Димка лежеше щастливо изтегната в цял ръст, като прибираше под себе си пръсналите се кутрета." Арканя оставя ден-два Димка да си почине. Но времето не чака. Наближава датата, когато ще трябва да се връща обратно. Когато вертолетът ще кацне на уреченото място и край – ловът на самури ще свърши. Отново даваме думата на писателя Андрей Скалон: "Тук наблизо имаше неголям вир, където рибата се събираше да презимува. Те плуваха и сякаш докосваха с гръдните си перки ледеца на витрината; в движение изглеждаха големи, едри риби. А бяха колкото длан. Ако ги улови – ще си свари чудна рибена чорба. Арканя продъни с гумения си ботуш леда. Водата тихо бълбукаше в своя бяг.  Калпакът тежеше към седемстотин грама. Кутретата пълзяха нанякъде из тъмнината на своето неведение, всъщност не пълзяха и не можеха да пълзят из калпака, тъй като лежаха на купчина едно върху друго, а само вършеха пълзящи движения, стремяха се да живеят. Кученцата отваряха някъде в пространството своите малки розови уста. Водата моментално ги отнесе под леда. Арканя тупна калпака в коляното и усмихнат накриво, го нахлупи на главата си, защото застудяваше." Няколко кученца. Два-три клона. Какво толкова. Самурите са важни, кожите от самури. Но като специалист по руска литература Фандъкова добре знае, че тази повест е написана именно заради този пасаж. Това, което в живота не е особено важно, именно то е най-важното в литературата. И сега какво? Как да завършим този текст? Може би с един съвет към госпожа Фандъкова. Да разкара големите къртачни машини с марка "Ульяновец" от трасето на ремонта. Да ги замени с други. Аз мисля, че всички проблеми идват от тях. Така мисля. Текстът е от портал "Култура"

Прочети цялата новина

Свързани новини: