По-добре кредит в лева, влог в евро – някои заплахи за банковите депозити

Докладите на БНБ отбелязват, че депозитите в банките растат. Лошите кредити също растат, а новите кредити намаляват. Комбинацията от тези три факта не е най-печелившата нито за банките, нито за икономиката.
Може да се предположи, че ако лобито на олигарсите се окаже по-силно от лобито на банките, то това ще е добре за цялата държава. Доколкото думата олигарх има връзка със средства за производство (заводи, земя, енергетика…)
Напоследък обаче става ясно, че олигархът в България би трябвало да се свързва с думата банка – Цветан Василев, Цеко Минев, Петя Славова… Ако има такова срастване, то нищо хубаво не чака България.

Та каква е връзката с депозитите като цяло. Към днешна дата в банковата система са събрани толкова пари, колкото никога досега.

Има 2 варианта

1. Икономиката остава в криза – парите остават в банките и трябва да им се плаща лихва. Тази лихва трябва да дойде от лихви по раздадени кредити, но според изследването на БАН, над 65% от хората не искат да чуят за кредит „в никакъв случаи и по никакъв повод”.  При всички случаи ситуацията не е добра за българските банки.

2. Икономиката тръгва да се развива – това е свързано с вливане на свежи пари в бизнеса, но за сметка на депозитите или на ръст в чуждите инвестиции. Както казахме кредитите не са желани, а чужди инвеститори си отиват ( „Юнионбанк”, „Кредиагрикол”, „Интерамерикан”, „Пикадили”, „Практикер”…), а не идват. Следователно парите излизат от банките и ликвидността им страда, а лихвите респективно растат. Пак не е добре за банките.

Към това трябва да наложим и структурата на кредитните портфейли на банките. В отчетите на БНБ се вижда, че от 2008 година (началото на кризата) най-висок ръст в депозитите имат КТБ, ЦКБ, ПИБ и „Инвестбанк”. Ако погледнете кредитните им портфейли, ще видите, че финансират свързани предприятия или добиват нови. Следователно, ако депозитите тръгнат да излизат от банковата система, банките няма да могат да се отърват бързо от купените предприятия. А защо и да го правят? От едната страна стои собственост върху реален актив, а от другата дълг към клиентите с депозити под формата на хартия. Не е трудно да направи избора си човек.

Но може ли все пак

тези депозити да не се върнат на хората?

Естествено че може – Кипър! Но нека предположим, че ние сме по-големи късметлии от Кипър и това няма да се случи с нас (между другото това си е желязна българска логика). Тогава единствения начин да се върнат задълженията е чрез една добра инфлация.

Дали сте на банката вашите пари, тя си е купила предприятие (разбирай актив, на който стойността се запазва във времето), а ви връща обезценена валута. Изгодата е доста голяма мисля, но… докато има валутен борд, голяма инфлация е невъзможна и или трябва да фалира банката, или да ви върне парите.
Казахме, че банката си е купила предприятие и няма намерение да го продава. А няма и възможност да го реализира бързо. Следователно й трябва политик, който да махне валутния борд. И без това курсът 1 EUR = 1.95583 BGN отдавна не е този. Няма да е трудно да се убеди обществото, че бордът трябва да се махне – въвеждаме еврото, пречи на растежа, не можем да провеждаме самостоятелна монетарна политика… все основателни и верни твърдения.

Тогава какво ще стане със задълженията на банките към гражданите депозирали парите си в банковите сметки? Получават обратно девалвирана валута, с която могат да си купят наполовина стоки и услуги.
И ако някой помни предходната хипер инфлация, хората си изплатиха кредитите с една заплата. Е, да, ама ...

Свързани новини: