Изходът от надпреварата за висшите постове в ЕС става все по-неясен

Изходът от надпреварата за висшите постове в Европейския съюз стана още по-мъгляв, след като финландският премиер обяви, че се оттегля от поста, за да се бори за европейска позиция, а Франция настойчиво предлага бившия си финансов министър за кандидат за пост в Европейската комисия. Това подкопава шансовете на двама потенциални компромисни кандидати, и двамата - французи, да оглавят изпълнителния орган в очакваната тежка битка между национални правителства и Европейския парламент през юни, към което за капак се добавя и евроскептична Великобритания, преследваща собствени цели. Европейският парламент - пряко избиран орган на ЕС – иска председател на Еврокомисията (най-желания трофей) да стане водещият кандидат от политическата група, която спечели най-много гласове на европейските парламентарни избори следващия месец. Същото казаха водачите на парламентарните групи на трите най-големи политически партии в общо изявление в четвъртък, обявявайки: "Следващият председател на Комисията ще бъде избран с прозрачна процедура, а не в резултат на задкулисни сделки". Ако никоя партия не спечели категорична победа и ако британците възразят срещу официалните водачи в класирането, тъй като смятат, че са прекалено обвързани с идеята за интеграцията, висшият пост може да попадне в ръцете на слабо познат състезател, както през 2004 г., когато португалецът Жозе Мануел Барозу беше избран, за да се излезе от задънената улица. Един от потенциалните компромисни кандидати - 42-годишният финландски премиер десноцентрист Юрки Катайнен - обяви кандидатурата си в събота, въпреки че не планира да се явява на майските избори. Катайнен каза, че ще подаде оставка това лято след три години на поста и ще е на разположение на ЕС или за други международни функции. Други две често споменавани компромисни фигури са французи - управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард и бившият ръководител на Световната търговска организация Паскал Лами. И двамата са смятани за компетентни технократи, привърженици на свободния пазар, с достатъчно опит начело на сложни административни организми. Даден кандидат обаче трябва да се излъчи от страната си и Франция има право да предложи само един член на Комисията. Така че ако на досегашния финансов министър Пиер Московиси наистина е бил обещана тази позиция, както самият той и правителствени източници съобщиха, когато той изгуби мястото си в кабинета миналата седмица, това би изключило от надпреварата както десноцентристката Лагард (също бивш финансов министър), така и Лами - умерен социалист, смятан от част от френската левица за прекален застъпник на глобализацията. Дори Московиси да се сдобие по-скоро с планираната роля на постоянен председател на Еврогрупата на финансовите министри от еврозоната, отколкото в Комисията, изключително малко вероятно е Франция да може да спечели два висши ръководни поста. Обигран европейски дипломат каза обаче, че е възможно други европейски лидери да настояват президента Франсоа Оланд да смени избраника си в интерес на Европа. Катайнен, високоуважаван бивш финансов министър с модерни виждания, който обединяваше сложна коалиция на леви и десни партии, може също да претендендира за председателското място в Еврогрупата. Категорично скептичната позиция на страната му към спасителните кризисни планове в еврозоната обаче, може да направи кандидатурата му непривлекателна за силно задлъжнелите страни от юга на ЕС. Резпределение Според дипломати британският премиер Дейвид Камерън споделил с колеги от ЕС в частни разговори, че никой от настоящите водещи кандидати ("шпиценкандидатен") да оглавят Комисията - германският социалдемократ Мартин Шулц и десноцентристът от Люксембург Жан-Клод Юнкер - не е приемлив за Лондон. И двамата са смятани за старомодни федералисти, ненавиждани от британците (които искат да се премахне от европейския договор набелязаната цел за "все по-единен съюз") и пречка пред плановете на Камерън да предоговори условията на британското членство и да подложи през 2017 г. резултата на референдум. Предишните британски премиери наложиха вето на федералистките белгийски кандидати за председател на Еврокомисията през 1994 и 2004 година. Въпреки че този път Лондон не разполага с вето върху решенията, които сега се приемат с квалифицирано мнозинство, той може да намери достатъчно съюзници да блокира кандидатурите и на двамата. Холандският премиер Марк Рюте също изрази скептицизъм в четвъртък относно системата "шпиценкандидатен". Председател на Еврокомисията е само един от четирите или петте най-висши поста, които ще се разпределят между страните членки, спазвайки деликатното равновесие между севера и юга, изтока и запада, големите и малките държави, между леви, десни и центристи, между жени и мъже. Макар настоятелно да твърди, че се бори за шеф на Комисията, 59-годишният Юнкер каза, че за него би било чест да поеме функциите на председател на Европейския съвет, наследявайки белгиеца Херман Ван Ромпой като постоянен председател на европейските срещи на върха, ключов посредник за постигане на компромиси. Юнкер, един от първите, обявили се за издаване на общи облигации на еврозоната през 2008 г., се опита да успокои германците в реч в събота, че той ще се противопостави на издаването на общи облигации на еврозоната, на бързо разширяване на ЕС или предоставяне на неограничени правомощия на Брюксел. Други важни постове, освен председателство на Комисията и на Еврогрупата, включват поста ръководител на външната политика на ЕС, заеман сега от британката Катрин Аштън, и председателството на Европейския парламент. Другите потенциални претенденти за различните постове включват датския премиер Хеле Торнинг-Шмит и бившия италиански премиер Енрико Лета от левицата, и представителите на десницата - литовската президентка Далия Грибаускайте и ирландския премиер Енда Кени. Всички те имат както предимства, така и недостатъци и никой не се очертава като безспорен избор, ползващ се с широка подкрепа. Така обаче беше и с Барозу. Страната на Торнинг-Шмит не е в еврозоната и някои може да възразят, че нордическите социалдемократи вече държат един важен пост с назначаването миналата седмица на бившия норвежки премиер Йенс Столтенберг за генерален секретар на НАТО. Италия вече има представител на важен европейски пост в лицето на Марио Драги, който оглавява Европейската централна банка. Това изглежда ще изключи 47-годишния Лета и 71-годишния му предшественик Марио Монти, когото в Брюксел продължават да уважават, след като беше европейски комисар. Петдесет и осем годишната Грибаускайте, бивш еврокомисар по бюджета, която дели с покойната Маргарет Тачър прозвището "Желязната лейди", ще отговори едновременно на изискванията за представителство на жените, на източноевропейците и на малките държави в съюза. Някои обаче може да възразят, че някога тя е била член на Съветската комунистическа партия. Освен това тя като че ли се самоизключи от европейската надпревара, кандидатирайки се за втори президентски мандат на изборите през май в Литва. Шестдесет и две годишният Кени се ползва с популярност за управлението му по време на успешно осъществената спасителна програма в Ирландия, но бившият учител няма международен опит и не ползва чужди езици. Торнинг-Шмит, също на 47 години, се превърна мълниеносно в световна знаменитост миналата година, след като си направи снимка "селфи" с президента на САЩ Барак Обама и британския премиер Камерън на церемонията в памет на Нелсън Мандела в Южна Африка. Икономическата реформаторка обаче се бореше да запази целостта на управляващата коалиция и не се ползва с популярност сред избирателите. Вътрешен човек от Брюксел каза, че тя и Кени страдат от това, че в основните страни в ЕС биват възприемани като "британските кандидати". По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: