Петър Желев: Гората е символ на дружбата и закрилата

 "Хубава си, моя горо" е само една от песните, чрез които не един или двама български поети са възпели красотата на гората, но за българина тя винаги ще остане онова място, на което хората се събират под прохладната дебела сянка на дърветата. За нас тя и закрилница, и кърмилница – символ на времената, в които сме били повече обединени, отколкото разделени.

Това каза пред БГНЕС зам.-ректорът на Лесотехническия университет доц. Павел Желев. В Ботаническата градина на Софийски университет "Св. Климент Охридски", която е създадена през 1892 г. и е най-старата университетска ботаническа градина в България, доц. Желев и д-р Красимир Косев откриха изложба, посветена на историята на дендрологията в страната ни.

Науката е онази част от ботаниката, която се занимава с изучаването на дървесните видове и храстите, а 8-те табла в Ботаническата градина на "Алма Матер" представят по-важните й постижения в България. Едно от тях е изследването на лесовъда Константин Байкушев, което доказва, че мурата, наречена по-късано на неговото име, е на около 1200 години.

Изложбата, намираща се сред разлистилите се вековни дървета, дава начало и на инициативите, посветени на Седмицата на гората и представя новата роля на Университетските ботанически градини за отварянето им към обществото.

"Ние сме една от страните с най-висок процент на горско покритие, като 1/3 от територията на България е гора, а защитените видове в България няколкостотин вида, като степента на закрила от закона е различна", разказа доц. Желев и уточни, че процентът на защитените дървесни видове на Балканите е значително по-висок от този в Европа. Разнообразието на полуострова се дължи на съчетанието от южно разположение, високи планини различни биогеографски влияния. Балканите са мястото, на което си дават среща Ориента, степите, планините и Средиземноморското влияние, а всичко това създава много разнообразни условия. За богатството на видовете спомага и причината, че при последните заледявания България е останала почти непокътната.

Българският учен отбеляза, че България може да се гордее с бялата мура, чиито естествени находища са единствено на Балканския полуостров. Освен това тя е много красиво дърво. Освен това малцина знаят, че конският кестен, който още от римско време се култивира като декоративно дърво из Европа, отново произхожда от Преслав. Планинският явор също е сред онези дървесни видове, които само нашата страна притежава.

Българската дендрология е свързана с името на акад. Борис Стефанов, който не само е основател на науката за дърветата в България, но и автор на първата флора на страната, написана от българи. Тя е издадена в средата на двайсетте години на миналия век и е разработена съвместно с акад. Николай Стоянов.

Капитални трудове и за дъбовите гори и горските формации в Странджа, както и тези за дървесните видове в Родопите също са сред онези постижения, с които българската дендрология може да се гордее. Забележителни представители на науката са още основателят на декоративната дендрология Атанас Ганчев, както радетелят за лесовъдско образование в България Тодор Димитров - все хора, с поглед насочен към бъдещето.

Прочети цялата новина

Свързани новини: