Задава се война

сп. Форин полиси

В началото на март, след като организира в Крим референдум под дулата на калашниците, Руската федерация продължи по пътя на анексирането на региона и положи основите, както се изрази Москва, на “нови политическо-правни реалности”, което ще рече нова руска парадигма за един беззаконен свят. Както каза германската канцлерка Ангела Меркел в реч пред Бундестага на 13 март, Русия вкарва в действие закона на джунглата. За тези от нас, които сме преживели опитите на Владимир Путин да промени резултатите от “най-голямата геополитическа катастрофа” на 20 век, както той нарича разпадането на Съветския съюз, това, което се случва в Украйна, не е неочаквано. Нито е последното действие от драмата.

Би трябвало вече да е пределно ясно, че първоначалният план на Путин да превземе Източна Украйна, като мобилизира руското население там, се проваля. Но това не означава, че той се отказва. Руски стратези говорят за “уикенд на гнева”, който би могъл да включва някакъв вид въоръжена обсада на административни сгради в Южна и Източна Украйна. Ако тези местни провокатори и “сили за самоотбрана” успеят да задържат тези сгради, както стана в Крим, това може да послужи като основа за по-нататъшна военна намеса. Не че трябва да се изненадваме вече от този циничен сценарий.

Историята може да бъде полезно ръководство за политиците: първо, за да помага за предотвратяване на нови бедствия, и второ, за да помага за реагиране на бедствия, които неизбежно се случват така или иначе въпреки най-добре подготвените планове. И все пак много политици допускат същите грешки, които би трябвало да са научили от преди десетилетия. Тези дни не мога да не си спомня известния цитат на Йоги Бера: “Това е дежа вю, отново и отново.”

В Чечения десетки хиляди хора бяха убити, само за да може Путин да стане президент и да затвърди властта си. После, когато цветните революции и последвалите ги реформи станаха заплаха за управлението му, той нахлу в Грузия, за да унищожи този заразителен модел и отново да укрепи властта си. Сега, както преди, изправен пред намаляваща популярност в Русия, революция на шистовия газ в Северна Америка и нужда от непрекъснат достъп до пристанища, за да снабдява своите съюзници в Близкия изток, Путин нападна Украйна и завзе Крим.

И все пак, дори при тези многобройни примери, Западът продължава да не разбира или да опхравдава агресията на Путин. Тези дни много експерти са заети с анализи на неговия начин на мислене, като един от постоянните припеви е как Западът е прекалил с разширяването на НАТО и ЕС и как ненужно е предизвикал руската мечка. Заключението, до което достигат те, е, че колкото и да е неприятно, причината за руското поведение отчасти се корени в действията на Запада. Това е особен вид интелектуално самобичуване, а за Путин то отразява западната слабост, която само го прави по-дързък. Когато предложил на великите европейски сили да се примирят с окупацията на Судетската област от Хитлер, Невил Чембърлейн заявил, че европейците не бива да се тревожат за “кавга в далечна страна между хора, за които не знаем нищо”. Чувам как сега много експерти говорят за “асиметрията на интересите”, което предполага, че Русия има право да анексира територии от съседни страни по простата причина, че е загрижена за тези територии повече от Запада. Други изказват мнение, че всички ние би трябвало да свикнем с мисълта, че Крим е загубен и че Русия никога няма да го върне. Именно това ми беше казано през лятото на 2008 г., че би трябвало да се примиря с мисълта, че част от грузинската територия, окупирана тогава от Русия, е загубена завинаги.

Но тази ...

Свързани новини: