Защо компромисите с Киев са трудни за Москва

Протестите в Източна Украйна с окупиране на сгради, провъзгласяване на нов статут, искания за референдум, федерализация или присъединяване към Русия поставят руските власти в нееднозначно положение.

Москва не може да се дистанцира от т. нар. антимайдан, независимо колко чудати форми добива стремежът му към независимост от Киев и новите украински власти. Каквото и да вършат протестиращите в Източна Украйна, то изцяло се вписва в интерпретационната матрица, предлагана от руските власти чрез федералната телевизия: властта в Киев е заграбена от хунта, Русия не предава хората си, рускоезичните трябва да бъдат защитени от вихрещия се фашизъм.

Външното министерство или президентът на федерацията може да направят пауза за анализ на ситуацията, отстъпвайки на партията “Единна Русия” правото първа да подкрепи “волята на хората в източните региони”. Но руската държава разполага с твърде тесен спектър от възможни реакции.

Това прави по-трудни за Русия всички възможни в бъдеще преговори практически с всяка киевска власт. За успешни преговори е необходимо всяка от страните, заемали първоначално твърди, дори радикални позиции, да може да отстъпи крачка или две. Руското поле за маневри в случая обаче може да се стесни заради безкомпромисния подход на протестиращите в източните украински региони.

Щом те заявяват, че само включване в състава на Руската федерация би ги защитило от “бандеровците”, щом тези думи, вече тиражирани от медиите в Русия, са вградени в общата концепция за последните месеци, всяка стъпка назад, всеки отказ от радикалния дневен ред може да наподобява капитулация. Като единствено възможно поведение се очертава натискът с демонстриране на потенциални заплахи.

Отначало руската власт заложи само на Виктор Янукович и елита, сплотен около него. Този залог бе изгубен, а след това Москва не заложи на диалог, а на конфликт с Киев, раздухвайки същевременно патриотичен плам в самата Русия. И в резултат новите киевски власти не са настроени да приемат руски инициативи с компромисно звучене, примерно за федерализация на все тъй единна Украйна, включваща и югоизточните области. Никой от сериозните претенденти за президентския пост в Украйна не подкрепи идеята за федерализация, смятана за “троянски кон” на Москва.

Москва трябваше да схване още от началото, че днешният политически елит на Украйна включва не само радикали, но и хора, готови да търсят компромис. При все това през последните месеци руската власт не насърчи с нищо прагматизма сред украинските политици. Напротив, сторено бе всичко, за да минат на подчертано антируски позиции, а обществото да среща на нож всяко дирене на компромис.

Управляващият елит на Русия и лично Владимир Путин доста си понапомпаха рейтинга покрай историята с Крим. Високите показатели обаче имат и обратна страна - властта става заложничка на социални групи, носещи патриотични, неоимперски, съветско-носталгични, национал-реваншистки нагласи.

Групи, които настояват властта “да не спира, да продължи и след Крим”. Те ще одобрят само езика на силата в един разговор с Киев. Щом президентът на Русия говори за руснаците като за най-големия разединен народ, трябва и да подкрепя всички инициативи на рускоезичните, целящи да възстановят единството.

След кримския случай за руската власт е вече къде по-важно да убеди вътрешната аудитория, че действа последователно, отколкото международната общност - че действа правомерно, или пък Киев - че прави рационални и спасителни предложения.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: