Извинявайте за спама… или за селфитата на опозицията

Хубаво е, че реформаторите отново напомниха за себе си. Пуснаха предизборен клип, който е само за интернет-консумация. Целта е да мотивира повече и повече хора да отидат да гласуват… защото има смисъл. Страхотна инициатива и послание, което десницата използва не за първи път, а кажи-речи на всеки вот от последните няколко години насам. Ама, какво, по дяволите, се случва с тази опозиция?

Да, клипът постигна своята цел, а вероятно я и надхвърли, ако пиарите на реформаторите са заложили определен брой гледания (импресии). За близо два дни клипчето (Направи избор) е гледано около 30 хиляди пъти.

Изборният щаб, измислил клипа, явно обаче не е проявил голямо творчество: видеото е взаимствано от американска рекламна кампания за президентските избори от 2008 г.

И с висок старт реформаторите

навлязоха в спирала от нелепи обяснения

Найо Тицин, един от гордите автори на видеото, на чиято американска версия са можели просто да сложат български субтитри, провидя в нехаресването му – поредната атака срещу реформаторите. „Всичко щеше да е наред и по план ако ги нямаше тези досадници от Реформаторския блок. Те са истински “pain in the ass” за политическото статукво.” , написа Тицин.

Радан Кънев пък се изненада от реакцията, че видеото е предизвикало толкова учудване. „Нямаме претенцията да е артистично оригинален. В политиката това не е важно. Политиката, надявам се, все още не е театър”, обощи Кънев.

А Петър Москов, определен от Тицин като „говорителят по тази тема” пък обяви пред „Капитал”:

„Искаме да внушим, че тук нещата могат да се случват по същия начин като в една изконна демокрация, каквато е САЩ. Да покажем, че приличаме на Обама, а не на Путин.”

Кампанията на реформаторите в интернет започва с думите: „За да спрем нечестните и непочтените. Да спрем заобикалянето на правилата. Да спредм подмяната на обществените интереси с лични”… Но засега с нищо не показват, че стоят за тези принципи.

Питам се, кога реформаторите ще влязат в устите на избирателите не като „pain in the ass” за политическото статукво” (по Тицин), а като негова алтернатива… като мехлем за раните на политическото… като формация, която решава проблеми, а не се изявява чрез скандали?

Защо реформаторите трябва да приличат на Обама (по Москов), а не на самите себе си?

И, още веднъж: Какво се случва с тази опозиция?

Все твърди, че предлага политики и мисли за избирателите…. А все се занимава със себе си. И обратно на думите на Кънев, превръща политиката в сатирикон.

Надежда Нейнски („Синьо единство”) си разпродава имуществото в Брюксел чрез вътрешната поща на европарламента… и се извинява за спама. Атанас Чобанов („Зелените”) разпространява свое „селфи” (самосним) с мотото: „Изтребвам интернет тролове. Аз съм Българин. Аз съм Европа”…

Абе, какво е това егоцентрично самозадоволяване? Това ли ще ги отличи от партиите на т.нар. статукво?

И за да ме разберат по ясно: КОЙ ще предложи решения на проблемите в държавата?

От блога на Илия Вълков

Прочети цялата новина

Свързани новини: