Китайски гамбит

в. Аргументи недели

С оглед на влошените отношения между Русия и Запада експертите единодушно предричат, че Кремъл ще се преориентира към Изтока. Там е Индия - стар партньор на Русия, там е енергичният кандидат за свръхдържава Китай, там е Япония с тревогите й от засилването на Поднебесната империя. Още преди кримската криза Москва провъзгласи за приоритет развитието на Далечния изток и организира среща на АТИС, демонстрирайки амбиции за лидерство в региона. Основен въпрос е как точно ще се формира политиката за сближаване с Изтока. И няма ли процесът да свърши с подялба под масата на недотам ефективни мегапроекти?

* * *

Меките санкции на Запада след присъединяването на Крим към Русия не бива да ни заблуждават. Казват, Европа зависела твърде много от руските горива, за да разговаря с Москва от позицията на силния. Днес обаче делът на “Газпром” в европейското потребление на газ е 30 на сто. А до пет години може съвсем да се свие, стига ЕС да си го постави за цел.

Вече са изградени вътрешноевропейски газопроводи, намаляващи зависимостта от руски доставки на България и Унгария. Може да бъде реанимиран проектът “Набуко” - тръбата ще насочи газ от Туркменистан, Азербайджан и Иран през Турция и Източна Европа към Германия и Австрия. Строят се и супертанкери, съответно падат разноските за превоз на втечнен газ от Близкия изток.

“Едва ли Германия иска да се откаже от вноса на руски газ: твърде е печеливше партньорството, твърде са много съвместните проекти - казва политоложката Анна Рудая. - Берлин обаче може да няма избор. Кризата в Украйна се очертава продължителна, нищо чудно да прерасне в гражданска война. Тогава Русия няма да стои настрана и ще си навлече парализиращи санкции от Запада. Стремежът на европейските ни партньори е да се подготвят за такъв сценарий.”

Не по-маловажно е изтичането на капитали от Русия, което може да стигне 3,5 трилиона рубли за 2014 г. При все че това са главно инвестиции от задгранични “щерки” на руския бизнес, камбанката вече бие: проектите в Русия стават все по-рискови. А Кремъл всъщност няма как да укроти пазара. Дори да раздели “Газпром” на добивна и транспортна структура, както настоява Европейската комисия, едва ли ще оправи нещата.

Логично е при това положение да направи завой към Изтока. Днес Русия не може да конкурира Китай или Южна Корея в електрониката и машиностроенето, затова пък азиатските ни партньори имат нужда от руски ресурси. И се намират кредити за всякакви проекти: Китай например разполага с най-големите в света златновалутни резерви - пресметнато в рубли, за 120 трилиона! Поднебесната империя реши да не приглася на упреците, подети в хор от Запада заради кримската криза; мнозина експерти съзряха тук покана към Москва за разширяване на сътрудничеството. Друг въпрос е, че Ориентът си е тънка работа. И че не всичко е тъй просто, колкото отпърво изглежда.

Още през пролетта на 2006 г. Владимир Путин огласи при посещение в КНР идеята до 2011 г. да бъде създаден газопровод “Алтай”, дълъг 6700 километра. Проектът целеше да свърже газовите находища в Западен Сибир със западнокитайския Синцзян-Уйгурски автономен район, да се влее после в минаващия там газопровод “Изток-Запад” - и уренгойски газ да пътува чак до Шанхай.

“Красив само на хартия, проектът е абсолютно нерентабилен - коментира икономистът Андрей Близнец. - Китай консумира към 90 милиарда кубика газ годишно, а добива над 85 милиарда. В смисъл, че те нямат големи нужди, а газопроводът ще струва от 150 до 500 милиарда рубли и няма да си избие парите. Проектът обаче не е отхвърлен окончателно.”

Независимо че в Иркутска област край границата се разработва Ковиктинското находище с ресурс от 1,9 трилиона тона газ. През 2011 г. контролът върху ...

Свързани новини: