Китайските спестители могат да унищожат света

Омръзна ни от всевъзможни финансови кризи. Китай първо трябва да се реформира и след това - да се отвори

Брутните национални спестявания в Китай ще достигнат тази година близо 5 трилиона долара. Спестяванията в САЩ ще възлизат само на 3 трилиона долара. Ако, както е планирано, Китай отвори капиталовата си сметка, като позволи на чужденци да инвестират в страната и на китайците - в чужбина, мащабът на китайските спестявания със сигурност ще промени облика на световните финанси. Проведена добре, либерализацията ще донесе огромни промени. В противен случай обаче тя може да разклати основите на вече и без това крехката глобална финансова система.

Затворената капиталова сметка на Китай носи голяма полза както на страната, така и на света. Тя прави сравнително проста за Пекин задачата да управлява вътрешните финансови шокове. Една голямо и неочаквано забавяне на икономическия растеж на Китай ще бъде грандиозно събитие, но поне страничните ефекти за финансовите системи в останалата част от света ще бъдат сравнително малки.

Ако капиталовата сметка бъде отворена, нещата ще се променят: всички кризи могат да станат по-трудни за управляване и техните последици за финансовата система на останалия свят - далеч по-сериозни. Ако в дългосрочен план китайските компании станат най-големите притежатели на финансови активи в света, то всеки голям шок в страната ще се превърне в събитие от глобален мащаб, така както Голямата депресия през 30-те години на 20-и век и Голямата рецесия от миналото десетилетие в САЩ разтърсиха световната икономика.

В документ, публикуван през 2012 година, Китайската народна банка твърди, че отварянето на капиталовата сметка ще подобри качеството на китайските чуждестранни активи, ще насърчи трансграничната употреба на юана и ще помогне на китайските компании да се преструктурират. Освен това, подчерта китайската централна банка, капиталовият контрол започва да става неефективен. Имаше и намеци, че “Китай няма да бъде изправен пред големи рискове”, ако отвори капиталовата си сметка, тъй като активите и пасивите на банките са деноминирани в юани, краткосрочните задължения са малък дял от китайския външен дълг и рисковете на вътрешния пазар на недвижими имоти и капитали са лесно управляеми.

Възгордяването може да доведе до гибел. Както много пъти сме ставали свидетели, качеството на балансите може да се влоши ужасяващо бързо, особено ако непознати фактори и играчи навлязат на вътрешните пазари. През 1998 година Стенли Фишер, тогава първи заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), твърдеше, че предварителните условия за една успешна либерализация на капиталовите сметки са стабилна макроикономическа среда, здрава банкова система и развит финансов пазар. На Китай несъмнено му липсва последното. Второто предварително условие определено е предмет на дебат и по тази причина - и първото. Предвид рисковете от либерализирането на капиталовата сметка, особено в една толкова огромна икономика, здравомислещото мнение е, че Китай все още не е готов.

Китайската народна банка призна това. Тя предложи задачата да бъде разделена на три периода. През първите три години контролът върху преките чуждестранни инвестиции на компании ще бъде разхлабен. След между три до пет години целта ще бъде да бъде намален контролът върху свързаните с търговията кредити и да бъде стимулирано превръщането на юана в международна валута. След пет до десет години е планирано притокът на капитали да бъде разрешен преди изтичането. Китайската централна банка възнамерява да разреши личните трансакции, инструментите на паричния пазар и дериватите накрая. Тя освен това иска да изключи за неограничен период спекулативните трансакции (които са трудни за дефиниране).

Лесно е да се види защо един такъв план за отваряне е привлекателен. Първо, той може да се окаже мощен стимул за вътрешни реформи. Второ, огромните спестявания, натрупани в Китай, сега ...

Свързани новини: