Политическа криза сменя финансовата в еврозоната

Развейте знамената. Наредете украса и започнете да издигате паметници. Кризата в еврозоната, която в продължение на почти три години от 2011 година заплашваше да срине единната валута, а твърде вероятно и световната икономика, вече свърши.

Европейската централна банка, правителствата на Германия, Франция, Италия и Испания и Международният валутен фонд сега могат да обявят победа. Срещите в Брюксел до среднощ, посветени на кризата, и обещанията да се използват неограничени средства срещу спекулантите, сега вече могат да бъдат оставени за анализ на историците. През последните седмици имаше редица признаци, че най-лошото от кризата е минало.

Като на пример?

Лихвите по облигациите на Италия и Испания спаднаха до равнищата, на които са и американските ценни книжа. Говори се, че Гърция ще се върне на пазарите за облигации за първи път, откакто страната фалира. Еврото покрива все по-голям дял от резервите на централните банки. Всичко това би изглеждало невероятно дори преди година, а всички тези признаци сочат със сигурност, че валутата не се кани да изчезне.

Финансовата криза приключи, но проблемът е, че икономическата и политическата криза едва започват. Пазарите няма да разкъсат валутата, но за един доста по-дълъг период тежката рецесия ще свърши същата работа и вероятно по-болезнено.

През по-голяма част от 2011 и 2012 година изглеждаше сякаш бъдещето на еврото е на кантар. Пазарите непрекъснато атакуваха валутата.

Лихвите по гръцките облигации скочиха с над 30%. Италия бе на ръба на неплатежоспособността, а правителството на Силвио Берлускони трябваше спешно да се раздели с властта, за да могат пазарите да се успокоят. Испания едва не се присъедини към Португалия и Ирландия, които фалираха.

Крахът на кипърската икономика създаде опасност от масови тегления на пари от банките в Европа, като частните банки се заеха да прехвърлят активи в по-сигурните убежища в Швейцария и Лондон.

Имаше една непрекъсната поредица от срещи на върха през уикендите, когато МВФ и лидерите на ЕС оформяха набързо пореден спасителен пакет, като някои от тях продължиха повече от няколко дни. Със сигурност изглеждаше възможно цялата структура да се разпадне хаотично под натиска на пазарите.

Събитията от последните няколко седмици дават основание да се вярва, че вече няма такава вероятност. Откакто Марио Драги обеща да използва всички възможни средства на Европейската централна банка, за да запази валутата, пазарите дават заден ход.

Лихвите по облигациите сега спадат във всички засегнати от кризата страни и се връщат към нормалните си равнища. Страните имат достъп до финансовите пазари. Ирландия излезе от реанимация и дори Гърция може да пусне облигации скоро (днес - бел. ред). Единната валута заема все по-голям дял от резервите на централните банки.

Според проучване на Международния валутен фонд делът на еврото във валутните резерви се е повишил от 24,1% на 24,4% през последното тримесечие на 2013 година. Доларът отчита спад на дела си от 61,7 % на 61,2% - дългосрочната цел на единната валута да измести долара отново е актуална, макар да й предстои още много път.

Като се има предвид силата на еврото на валутния пазар, изглежда купуването е продължило и през първото тримесечие на тази година. Еврото вече не е валута, която е сривана от финансовата система.

Разбира се, има послание за инвеститорите във всичко това. Ако не планираш да се събудиш една сутрин и да откриеш, че лирата и песетата най-неочаквано са се завърнали, тогава няма причина да не купуваш европейски акции. Много от големите европейски компании са в добри позиции, сравнени с конкурентите си в САЩ и Азия, и без съмнение имат още доста потенциал.

Проблемът обаче е, че за победата срещу финансовите пазари бе платена ужасна цена.

На практика еврозоната замени финансовата криза с политическа и икономическа.

В еврозоната безработицата е на равнище 11,9%, което означава 19 милиона души. В ...

Свързани новини: