Председателят на Народното събрание подчерта, че през последните 135 години на непрекъсната държавност България винаги се е опирала на Конституцията, въпреки превратностите на времето и политическите настроения. Изложбата е плод на съвместните усилия на Държавния архив и на Народното събрание, където се съхраняват различните експонати, уточни Михаил Миков.

 

Четири са българските конституции, но две от тях – тези от 1947 и от 1971 г. за първи път се експонират пред публика, отбеляза на откриването председателят на парламента Михаил Миков. Характерното за Конституцията, приета през 1971 г., е липсата на подписи под нея, заради приемането й с референдум, посочи той.

 

Председателят на Държавна агенция „Архиви” Иван Комитски отбеляза, че изложбата представя изключително ценни документи, които дават възможност за непосредствен досег с българската нова история. Всяка от четирите конституции на България бележи някакво изключително важно събитие, което преобръща обществено-политическия живот, подчерта той. За Търновската конституция това е възстановяването на българската държава, за Конституцията от 1947 г. – създаването на нов световен ред след Втората световна война и преминаването от монархия в република, за основния закон от 1971 г. -  идеологизация на цялостния обществен живот, а за тази от 1991 г. – демократичните промени в страната, уточни той. В този сбит вид ние виждаме историята на българската държавност, добави Иван Комитски.

 

Изложбата включва и двете изменения на Търновската конституция – Конституция на Княжество България, приета от IV-то ВНС през 1893 г. и Конституция на Царство България, приета от V-то ВНС през 1911 г., както и четирите изменения и допълнения на Конституция на Република България от 1991 г., направени съответно през 2003, 2005, 2006 и 2007 г. Експозицията е обогатена със снимки и документи, илюстриращи работата по изработването и приемането на чеитрите основни закона на България.

 

Търновската конституция установява демократични начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето от тогава и еднакво валидни и необходими днес. Сред тях са народно представителство при всеобщо избирателно право, политически плурализъм и свобода на сдружаването, разделение на властите, парламентарен контрол и министерска отговорност, децентрализация в общинското управление и свобода на печата, мисълта и словото.

 

С измененията на Търновската конституция, приети на 17 май 1893 г. от IV-то ВНС, се създават две нови министерства и се разширяват правата на княза в някои сфери на управлението. Най-важната промяна гласи, че ако князът, който по избор е встъпил на българския престол, и неговият първи престолонаследник принадлежат към някое друго християнско вероизповедание, могат да запазят това вероизповедание. С Конституцията на Княжество България приета през 1893 г. е намален броят на народните представители, а мандатът на парламента е увеличен от три на пет години. Направените промени значително стабилизират страната в политическо отношение.

 

С промените в основния закон, приети на 9 юли 1911 г. от V-то ВНС, е издадена и т.нар. Конституция на Царство България или „Сребърната конституция”, наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата. Измененията са насочени към разширяване правата на правителството и на държавния глава, който официално получава титлата „цар на българите” като израз на стремежа към национално единение. Създават се и четири нови министерства. В чл. 17 се дава право на царя и правителството да водят преговори, включително и тайни преговори с други държави, които са от национално значение. С това се дава възможност за тайни преговори с балканските държави, които са част от подготовката на България за Балканската война. 

 

Според Конституцията, приета на 6 декември 1947 г. от VІ-то ВНС, цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Върховен орган на държавната власт е еднокамарно Народно събрание, което осъществява народния суверенитет, може да изменя Конституцията и е единственият законодателен орган, който има право да променя структурата на правителството, да го назначава и да контролира неговата работа.

 

Конституцията на Народна република България е приета на 16 май 1971 г. с референдум и е утвърдена с тържествено заседание на Народното събрание на 18 май 1971 г. Тя въвежда идеологизация на цялостния обществен живот и има характер повече на политическа програма, отколкото на основен закон. Принципът за разделение на властите е напълно ликвидиран с текстове, гарантиращи управляващата роля на Българската комунистическа партия.

 

На 12 юли 1991 г. VІІ-то ВНС приема Конституция на Република България. В съвременната българска Конституция са определени държавното устройство, принципите на организация и дейност на държавните органи, основните права, свободи и задължения на гражданите. Тя постановява, че България е република с парламентарно управление, демократична, социална и правова държава, в която цялата власт произтича от народа и е установен принципът за разделение на властите.

 

Българската Конституция определя Народното събрание да изпълнява най-важната от всички функции по осъществяването на държавната власт – законодателната дейност. Законите и решенията на парламента са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Водещите начала в съвременната българска Конституция са основни ценности в законотворческия процес на Народното събрание. Сред тях се открояват - върховенството на правата, достойнството и сигурността на личността и дългът да бъде пазено националното и държавното единство на България; съчетаването на независимостта на властите, иниституциите с градивното взаимодействие между тях, гарантирани чрез парламентарния контрол и отчетност.

 

Конституцията е сигурната основа за европейското бъдеще и успешното развитие на България в интерес на цялото общество и на всеки български гражданин.

 

Гости на представянето на изложбата „Конституциите на България – 1879, 1947, 1971, 1991” бяха народни представители, историци, журналисти и ученици от Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски” град Монтана.

 

Събитието е част от поредицата инициативи, с които под патронажа на председателя на парламента се отбелязват „135 години съвременна българска държава“.