Как страните се борят за богатите чужденци

България е относително малка страна, с още по-малка (поне според стандартите на ЕС) икономика. И за разлика от големи пазари като САЩ, Бразилия или съседна Турция, тя се нуждае от външни капитали, за да може да расте и да се развива.

През последните години българската икономика е свидетел на разнообразна динамика на „влизането“ и „излизането“ на капитали от страната. Преди 2005 г. инвестициите и външната търговия бяха в относително скромни размери. През следващите пет години наблюдавахме рязък ръст на преките чуждестранни инвестиции, основно в сфери като финанси, търговия и недвижимост, благодарение на който влязоха значителни външни капитали у нас. Този процес обаче се компенсираше от почти същия по размер ръст на вноса, така че често средствата, влезли като инвестиции в сферата на недвижимостта (английско семейство, което си е купило къща в България), излизаха обратно от страната като плащания за вносни стоки (българското семейство, продало къщата, си е купило германска кола. След 2009 г. чуждите инвестиции спаднаха значително, особено в споменатите три сфери, което донякъде се компенсира и от спад на вноса.

Факт е, че икономически най-изгодно за България би било постъпващите средства от чуждестранни инвестиции да се влагат в производствени активи (вместо германски автомобил, собственикът на компания да купи немски машини за фирмата) или в консумация, развиваща икономиката. Например, ако някой похарчи пари в ресторант, те ще достигнат до българските производители на храна и до персонала на заведението, които пък на свой ред ще ги върнат в родната икономика, купувайки си стоки и услуги от други български фирми. Така или иначе, тези мисли опровергават една често повтаряна максима, а именно, че единствено парите, влезли у нас като дълготрайни инвестиции (например в строежа на фабрики и други производствени мощности), са полезни за икономиката ни, а всички останали входящи капитали са ненужни.

В този ред на мисли решението на чуждестранен бизнесмен да похарчи един милион лева в българската икономика (да си купи къща у нас, да си наеме българска детегледачка и шофьор или да изхарчи тези пари в българските ресторанти и хотели) е точно толкова полезно за икономиката ни, колкото и решението на чужда компания да инвестира един милион лева в изграждането на завод у нас. И в двата случая количеството на средствата в родната икономика се увеличава с една и съща сума. И пак в този ред на мисли, привличането на чужди физически лица, които да вложат парите си у нас, трябва да се възприема като също толкова важно, колкото и привличането на всички останали форми на чуждестранни инвестиции.

Преференциите за чуждестранните инвеститори, например, с предоставянето на статут на постоянно пребиваващ в страната ни чужденец за тези, направили значителна инвестиция, биха помогнали за привличането на средства в българската икономика. Редица държави-членки на ЕС отдавна са осъзнали потенциала на тези инвестиционни преференции и съответно променят националното си законодателство с цел запазване на конкурентната си среда. България едва от 2009 г. предоставя няколко законово регламентирани възможности, при които инвеститори в страната могат да кандидатстват за статут на постоянно пребиваващ чужденец.

Противно на мненията, витаещи в публичното пространство, процедурата е сериозна и финансовата инвестиция (която трябва да се поддържа за поне 5 години) е само едно от условията, което трябва да бъде изпълнено. Освен това се изисква чисто криминално досие, доказване на имотно състояние, средства за издръжка и т.н. Същите са и принципите в Закона за чужденците, като намаленият срок за поддържане на инвестицията е за сметка на удвояване на размера в случая на покупка на ДЦК. Подобна възможност за това дава Законът за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), където се изисква влагането на значителна сума и разкриване на работни места в секторите от реалната икономика. Има и други варианти, свързани например с вложението на поне 1 млн. лв. в капитала на дружество, осъществяващо приоритетен проект по смисъла на ЗНИ. Така или иначе, законодателят изисква в местната икономика да влизат реални чужди пари – директно в държавата, или в българските банки.

България значително подобри механизмите за защита на националната сигурност и превенцията срещу злоупотреби. Поставено бе ограничение пред чужденци, които получават статут на постоянно пребиваващи въз основа на депозит от поне 1 млн. лв. в българска банка. За период от пет години влогът няма да може да се използва за обезпечаване на кредити от родната банкова система. С новите промени се подобри и процесът на контрол и проверка на инвестициите. Така България създаде добри и разумни условия, за да бъде привлечен интересът на благосъстоятелни чужденци, желаещи да инвестират в Европейския съюз. По отношение на минималните нива на инвестиции в Гърция, Унгария и Латвия (все държави-членки на Шенгенското споразумение) нивата са два пъти по-ниски от тези на минималните в България и само за 250 000 евро и дори по-малко чужденец може да придобие статут на постоянно пребиваващ.

България е само една от държавите в ЕС, заедно с Португалия, Унгария, Кипър, Гърция, Испания, Малта, Латвия и Великобритания, в които действа законодателство, позволяващо чрез инвестиции да бъде придобит статут на постоянно пребиваващ или гражданин. Някои държави като Кипър и Португалия дори не задължават инвеститорите да пребивават в страната след извършването на инвестиция. Защото не в това е смисълът за икономиката. Дали даден инвеститор е тук физически, за правенето на бизнес и инвестицията всъщност няма значение.

Всяка страна избира свои стимули в състезанието за преки инвестиции. В Унгария наскоро се освободиха от изискването кандидатите да пътуват до страната и така започнаха да привличат повече инвеститори от Китай, за които пътуването до Европа е сериозен времеви ресурс. А Великобритания има дори програма за ускорено даване на паспорт за 2 години чрез увеличаване на инвестицията от 1 на 10 млн. паунда.

През последното десетилетие глобалното движение на хора се засили, а данните сочат, че годишно над 225 милиона души пътуват зад граница, като от тях около 20 000 са богати инвеститори, готови да вложат средства за получаване на второ или допълнително гражданство. Те съставляват по-малко от 0,009% от целия миграционен поток в света. Фокусирането върху тази малка група е относително лесен процес, който обаче би могъл да бъде много полезен за България, защото това означава повече бизнес и нови пари в родната икономика. За страна като България, която не може да се похвали с топ инвеститорски интерес, подобна опция, за да се увеличи притокът на преки чуждестранни инвестиции в страната, не е за подценяване.

Прочети цялата новина

Свързани новини: